И телевизията днес

Почти не гледам телевизия. Не ме прави доволна и вече имам твърде много претенции. Снощи обаче, ден преди Бъдни вечер, гледах. В часовия диапазон между 17.30 и 21.00 ч. се опитвах да намеря нещо по нашите канали, което ще ме разведри. Освен американски коледни филми друго нямаше. За да ми стане по-леко просто започнах да попивам положителността на германските телевизии.

Защо нашите медии бълват негативизъм? Ако са положителни, да не би да са по-малко сериозни?

Когато се говори за бизнес, се дават проблемите на един или друг бранш. И това е обяснимо. Този един или друг бранш, или по-скоро неговата асоциация се свързва с журналиста или с медията му и започва да се оплаква: „Ние имаме тези и тези проблеми, предлагаме тези мерки, а ситуацията е тази и тази“. И тук идва журналистът или медията. Правят репортаж (ако са по „Би Ти Ви“, че дори и с патос), пишат новина или „задълбочен анализ“ с различните гледни точки (обикновено две) за проблемите на сектора. И така се ражда сериозната журналистика.

Всъщност създаването на този медиен продукт е доста лесно. Историята си я има, лобито също. Журналистът твърде зает да бъде продуктивен избира по-лесния вариант и рядко търси по-надълбоко за по-другата новина или по-интересната гледна точка. А и има крайни срокове и още метериали за правене…

И така стигаме до абсолютно задължителните репортажи за Коледа и Нова година. Те са свързани с храните (и по трите най-големи национални телевизии гледах какво ме чака на коледната ми трапеза), с намаленията по празниците и с колко хора ще ходят някъде на Нова година. Защото разбира се драгия зрител това най-много го интересува. А нещо друго?

Преди Големия празник аз се разведрявах да гледам един доста ободряващ репортаж по немската ZDF. В него видях как реагират спрени от полицията хора заради това, че не са си изчистили колите от снега. Хората си плащаха 10-те евро глоба, дори се усмихваха и признаваха грешката си пред камерата (разбира се не всички, но пак доста). Този репортаж ме ободри. Беше нещо ново, малко дългичък, но нищо…Всъщност материалът може да е бил крайно обичаен за немската телевизия, но аз не всеки път гледам предколедните им предавания. Обаче това и още няколко ме накараха да си мисля „А колко са положителни хората“. Нашите ме карат да се сдухвам. Особено снощното:  за човек, който е откраднал личността на едно малко момиченце, болно от церебрална парализа, за да изкарва пари от добри хора.

Не казвам, че не трябва да има и такива новини. О не. Те определено трябва да бъдат съобщавани, независимо от времето – предпразнично или празнично. Тъпо е обаче да гледам българска и родна телевизия и да се чувствам все едно, че живея в най-стагнираната икономиката, където всичко не е наред. Защото това не е вярно.

Има и добри новини и те не са свързани с гигантската тиква от село Дулово. Има фирми, в които бизнесът се разширява и служителите са доволни. В нашата корпоративна действителност и зависимост обаче такива новини не се споменават, защото това си е безплатна реклама. Не може така. За да те хвалят се плаща. И точно затова по-добрите новини са свързани с някоя голяма тиква или преборил се с образователната ни действителност ученик на международно състезание.