На море като на море, защо пък не

Няма как да пропусна да се похваля, че бях на море. Тъй като обаче наистина искам да се похваля и хората да не се чудят къде съм била, няма да го направя с профилна снимка във Facebook, а с цял пост в блога ми.

Е, така де, бяхме на море на Смокиня, доволно натъпкани като в дядовата ръкавичка в една каравана. Изкарването беше яко. Морето беше синьо. А дори и времето през по-голямата част беше слънчево.

Разнообразието също беше на лице. Тъй като е твърде скучно само да се печеш, ядеш и евентуално ходиш насам – натам, българското Черноморие ти дава и нещо повече. Например половината от нашата компания хванаха върлуващия по това време вирус. Друго си е да изхвърлиш токсините по всички възможни начини. Какво толкова, прочистваш се. То, по принцип не е голяма изненада да хванеш вирус. Макар и допълнителен бонус, вирусът не е чак толкова изненадващ, тъй като отдавна му се носи славата по морето, на него заедно с хигиената. Иначе изненадата е кой ще хване вирусът. Тук е трилърът. Признавам си, аз не се разболях и ние здравите прекараме една много забавна вечер в ядене и пиене, съвсем уместно проявявайки хумор спрямо болните си спътници. Беше забавно. А, все пак хуморът лекува много неща. Ето, например ние не се разболяхме.

За черноморската хигиена, не знам какво да кажа. Явно някъде му е отпуснала края, за да даде път на споменатия вирус. Иначе, ние освен хигиена, имахме и достатъчно алкохол, което би трябвало да ни спаси. Но уви, само половината.

За тоалетните и баните в къмпинга. Ех, не е като да не са прославени. Когато ходих миналата година там на море, започнах да се възмущавам как имат толкова гадни тоалетни при положение, че мястото е отдадено на концесия и концесионерите би трябвало малко или много да печелят достатъчно, за да хвърлят някакви пари за свестни такива. Е, тази година нямаше учудване. Ние хората свикваме с всичко, пък и честно казано не беше чак толкова лошо. Хайде, какво ще се правим сега. Имаше вода, дори топла, тоалетни съществуваха, макар и без клекало (мръсна дума), жалко, че нямаше крушки, за да покажа с една снимка положението (гаден ми е телефонът, нямам светкавица). Казаха ми, че на Каваците било друго, но ме беше срам да ходя, като нямам ключ за там.

И така. Морето си беше море, слънцето – слънце, пиенето – пиене, а за яденето – попаднах на някакви страхотни хора, които готвеха божествено. Завиждайте. :)

Море Черноморие