„Пускаш си телевизора и докато се усетиш започваш да гласуваш за Бареков“

„Пускаш си телевизора, спираш да мислиш и докато се усетиш започваш да гласуваш за Бареков“.

Така един мой добър приятел обобщи медийната среда и предизборната кампания у нас. Не е като да липсват промиването на мозъци и опасността за всеки от нас, криеща се в пуснатия телевизор.

Страната на абсурдите си е нашата и ми писна да го слушам (спрях да го казвам, че да не се слушам и аз). Но ставаме още по-абсурдни преди избори. Сега отивам до „любимата“ ми банка – КТБ, ако някой пита, и виждам в. „Стандарт“, на чийто първа страница пише „ЕРП-та пръснали 818 милиона„, от онзи ден ме залива глупостта на Атака, партията на Николай Бареков ме преследва дори в Euronews, а днес докато слушах радио К2 реших да гласувам за Андрей Ковачев (най-вече , защото говореше правилно и акуратно на български език).

Абсолютна помия се излива с предизборната „неагитация“. Колкото и да се опитвам да не се интересувам няма как да не засека някоя простотия на редовните глупаци, някое платено социологическо проучване, някоя неновина за ЕРП-тата или „Южен поток“ и т.н. Че и Прокопиев пак намесиха.

Онзи ден ме попитаха дали ще гласувам на евроизборите и отговорих положително. Попитаха ме  и кое ме е накарало. За мое учудване моят отговор на този въпрос беше доста лесен – Делян Пеевски. Добрият млад и можещ бг депутат успя да ме убеди, че моят глас и моята най-вероятно празна бюлетина са нужни. Преди това наистина се чудех дали да гласувам, нали знаете – време, мързел и прочие. Пеевски с всяко негово (и на хората около него) действие ме убеждава, че трябва да се гласува. Може резултатът да е същия както от протестите миналото лято – никакъв. Но поне ще го има личното ми успокоение, че поне аз съм проявила гражданско самосъзнание.