Тийнейджърските антиутопии – новите вампирски филми

В последно време се появиха твърде много антиутопични и постапокалиптични филми , чиито главни герои са млади момчета и момичета във възрастта на „трептящите сърца“ и лошото акне. За мен това е новата вълна, която иска да замени тийнейджърските вампирски романи. Последните промениха фокуса на един жанр, започнал с „Интервю с вампир“, и тези, смятам, ще направят същото.

Не искам да слагам в категорията, която започва да ме дразни, „Игрите на глада“, защото харесвам книгата, както и понасям втория филм. Но не мога да не кажа, че от там започна всичко.
Филм обаче, който наистина ме издразни е „Дивиргент“ (Divergent) по едноименната книга (разбира се) на вече 26-годишната писателка Вероника Рот. Рот през 2010 г. или 2011 г., когато вече е прочела „Игрите на глада“ и много й се е накефила, е решила, че може да напише нещо подобно. И успява. Трилогията й става бестселър. Не мога да говоря за литературната стойност на романите, защото не съм ги чела. Явно обаче са написани добре и в забързания стил на юношеската проза. Тя не те кара да се замисляш много, но с всяка следваща страница искаш да разбереш какво следва. Явно в „Дивергент“ Вероника Рот използва всичко научено от бакалавъра си по „Кративно писане“ и следва подобен сюжет на този в „Игрите на глада“ или на почти всеки друг юношески роман. Млад главен герой (тук главна героиня) в момент от живота си, когато трябва да избере своя път, досега е живял/а в затворената среда (тук защитена) и започва път на изпитания. След това той/тя се учи на нови знания и умения, разбира кой/коя е, сблъсква се със загуба и/или предателство, както и среща Любовта. Най-накрая побеждава лошия/лошите и заживява щастливо. Тъй като обаче вече с книги и филми се правят много пари, щастливият край ще го видим след още от два до четири филма.

Препоръчвам:

Около десет дни след като изгледах „Дивергент“ открих „Пазителят“ или The Giver отново базиран по едноименния детски роман The Giver на Лоис Лоури от 1993. Warner Bros купуват правата за филма и магията започва. Правят филм, в който главният герой е момче в явно тийнейджърска възраст. Така успяват да хванат подобната нему аудитория. В романа момчето е на 11 години.

И това твърде много ми прилича на „Пърси Джаксън и Боговете на Олимп: Похитителят на мълнии “ (Percy Jackson and the Olympians: The Lightning Thief “ ) от 2010 г. по романа на Рик Риърдън „Пърси Джаксън и боговете на Олимп„. Ами, чела съм романите. Момчето е дете на 12. Историята е добра, бърза и…. за деца. Дразни ме, че във филма момчето съвсем очевидно не е на 12 години. Къде отиде Хари Потър? Не могат ли да правят вече филми, където актьорите не са на 25 и играят 16-годишни!Този Холивуд убива всичко.

Последният филм, който видях в Замунда днес, е „Лабиринтът: Невъзможно бягство“ или The Maze Runner по едноименния роман за юноши на Джеймс Дашнър от 2009 г. Това, което мога да призная за книгата, превърната във филм от  20th Century Fox, е, че главният герой и в екранизацията и в романа си е все тийнейджър. Браво, няма разминаване. Авторът явно е имал едно на ум още, когато я е писал. Все още не съм гледала филма, но трилърът ми каза много. Постапокалиптична атмосфера, някаква загатка, много момчета и едно яко момиче, което има отговора.