Украйна – нещата рядко са само черни или бели

Вчера (22 януари) бившият премиер на Украйна Юлия Тимошенко беше освободена от затвора. Новина, която бързо се превърна в една от водещите, на фона на развитието на случващото се в Украйна. Демонтрациите започнаха през ноември миналата година след отказа на украинския президент Виктор Янукович да подпише споразумение за асоцииране с ЕС.

В последния месец забелязах, че заедно с българските медии, така и много групи на бунтари, свободомислещи, будни и ранобудни хора у нас решиха да вземат отношение към кризата в Украйна. Разбира се, по-голямата част от тях са на страната на протестиращите, против Янукович и съответно против Русия (макар че не знам до каква степен интересите на Янукович и тези на Владимир Путин съвпадат).

Нещата обаче рядко са само черни или бели. Не е ли странно, че протестиращите получаваха храна и други припаси в продължение на месеци окупация на сгради в Киев. Определено смятам, че действията им са оправдани от гледна точка на понякога почти авторитарните политики на Янукович, но и не мисля, че не получаваха достатъчно помощ и финансиране отвън. Да, със сигурност определям като безобразно това, че президентът изкара снайперисти срещу демонстрантите!!! Имам обаче чувството, че ще се сметне за тесногръдо от моя страна, ако не започна да крещя с пълно гърло „за“ Євромайдан и „ура“, че освободиха Тимошенко.

Всъщност съдбата на Юлия Тимошенко ме вълнува от времето, когато беше премиер на Украйна, и когато през зимата на 2009 г. ни спряха газа от Русия.

През 2011 г. Тимошенко беше осъдена по обвинения в превишаване на правомощията си при подписване на газовите договори с Русия от януари 2009 г. В Украйна това е криминално престъпление, за което може да се лежи до 10 години в затвора. Според обвиненията заради задържането на доставките на газ Украйна в лицето на „Нефтогаз“ е загубила милиони. От 2012 г. бившият министър-председател се намираше в клиника в Харков. Разбира се, осъждането на Тимошенко се следеше отблизо от международните наблюдатели, като според ЕС делото срещу нея е било „политически мотивирано“ и настояваха за нейното освобождаване. През тези около две години на мен лично ми изглеждаше, че в Брюксел по-скоро си чешат езиците с опитите си за твърд тон спрямо Украйна. Предполагам, че там играта е и доста по-сложна на фона на интересите на Русия. Разбира се, нейното осъждане беше политически мотивирано и както пише в статия на Foreign Policy от октомври 2011 може би Янукович се е надявал, че ЕС ще приеме Украйна независимо от обстоятелствата просто, за да не я даде на Русия.

В тази връзка интересен е анализ на Stratfor, където се посочва, че Украйна е буферната зона на Русия от останалия свят и Москва никога няма да я остави от чисто териториална гледна точка. Като се вземат под внимание обаче също и интересите на Запада, както и желанията на самите украинци (последните се смята, че са разнопосочни – една част от украинците са с Русия, а друга – с ЕС) няма да ме изненада някакво разделение на страната. Що се отнася до Тимошенко, тя вероятно би могла отново да се превърне в харизматичен лидер, поне докато нещата не се върнат до някакво стабилно положение.