Архив по месеци: януари 2014

We are also at fault for the inequality

Me and two of my friends were arguing yesterday about the inequality among the high management levels in the corporate sector. All of us young working women agreed that ladies are better at managing tasks, work faster and have higher motivation. And why is that?

In my opinion a lot of men are „just for show“ when working. The wear suits, smile with confidence and talk big. They make the impression that they can really do the job and people believe in them.

But there is certainly a contradiction – for me personally. As ashamed as I could be of myself I also had a couple of encounters when I thought that a man was doing his job great just because he showed a lot of confidence. Then I found out who was supporting him – staying late to finish the project, working on a couple of things just because there aren’t enough people etc. – all women. Furthermore, in my work when hiring new recruitments for the internship program I preferred boys. I thought they will be better.

When thinking about that maybe I was affected by this belief in the society that men are  better professionals. And I am a woman. And I claim I’m a great professional (although like everyone else I do make mistakes). Sure, I try to be objective but why should I try…I mean isn’t it normal to assess a person based on his overall appearance and experience and not on „he“ or „she“? And why do I believe I have the opinion that women work better but still prefer working with men? Part of the reason might be because I know men are more focused at work – their brains work like that. But it’s not only that. Sure, there is inequality but we ladies are also at fault for the status quo.

Волен, да живей! Прави обединения

Волен е болен.*

Волен е уникален.

Волен – да се забрани.

Волен е индустрия,

Волен прави трафик.**

Волен е по-зле от Северна Корея.

Такива ти ми неща ми идваха на ум днес докато четях невероятните преживявания на този български герой.

Волен Сидеров е български политик, представител на народа, избран да го представлява. И Волен съвсем адекватно спрямо лудостта си решава да набие полицай. Той освен това прави митинг, обръщайки в речта си внимание на пениса си, пардон фалоса си. Но всъщност тези неща не са вече толкова неочаквани от него. Както и от Северна Корея. Нашият герой вече вече отдавна се е превърнал в трагичен клоун.

Мисълта ми обаче е, че Волен прави трафик. Той е толкова уникален в своята простотия, че няма как да не пишеш за него. Дори и в медиите, които трябва да го защитават, него и „неговите политики“, не могат да пропуснат малоумните неща, които прави. Йе. Волен, да живей! По-силен е от медийния монопол.

А най много ми харесва как аз разбрах за наш болен Волен – от социалните мрежи. Активните и интересуващи се хора просто се надпреварваха да измислят кой от кой по-интересни статуси, свързани с Волен. Точно като на протест. :) Волен, да живей! Прави обединения!

*Името му е благословия за подобни словосъчетания.

** И се надявам името Воленово да доведе малко трафик на бедния ми блог.