Архив по месеци: март 2014

Моят различен понеделник

Днес имах един наистина различен понеделник. Бях отегчена, изпълнена с решителност и малко ядосана, чакаща, много ядосана и малко отчаяна, закриваща недоумението и яда с усмивка, пак малко ядосана с тъпа причина, пиеща и чудеща се, а накрая доста доволна и с усмивка на уста.

Дори си пуснах музика.

Но Youtube! Защо след Lorde пускаш Justin Bieber!

Както обикновено се учудвам как денят винаги може да е изпълнен с много неща, много чувства и доста емоции (и без тия, че било типично за жените). Бих казала, че предпочитам такива дни пред еднообразния. Така са много в едно. Да чукам на дърво срещу лошите изненади, пу, пу… :)

Честит край на март!

Колкото сме прости, толкова и знаещи

Вчера прекарах един интересен ден, като във фокуса на разговорите ми все се появяваше темата за доброто образование или липсата му у нас. Минавайки през разговорите с приятели за неквалифицираните хора, които си мислят, че много знаят, денят ми завърши с лекция на бившия министър на образованието Даниел Вълчев (организирана от Ротаракт*). Първоначално много се чудех дали да вляза, предусещайки повтарянето на „наболелите проблеми в образователната ни система“. Влязох обаче и слушайки Вълчев дори ми стана интересно, въпреки че той наистина повтаряше знайни факти и говореше популистки за свършеното докато е бил министър.

На няколко пъти сред говоренето** на бившия министър се появиха твърдения за болното ни общество и проблема с манталитета на българина, който не вярва в родното образование, но тачи успехите на малките математици (аналог с футбола?!).

Колкото повече не знаеш, толкова повече не знаеш, че не знаеш.

За нашенския ни манталитет си имам едно виждане. Твърде е нередно толкова много глупави хора да смятат, че знаят, могат и освен това са най-добрите. Не могат да свършат нещо без грешка, а ако направят такава (което е супер нормално) я повтарят, защото „нали, виждаш ли, не бях аз виновен“. Така обаче не се прави бизнес, според мен.

„Никоя подсистема не може да изпревари общото състояние на системата“, каза снощи Даниел Вълчев. Останах с впечатлението, че според него образованието ни е зле, защото икономиката ни е зле. Да, съгласна съм, че като публична услуга образованието зависи от състоянието на публичните финанси , но все пак… За мен слабото икономическо развитие на една развита страна, каквато би трябвало да е нашата, се дължи и на факта, че нямаме достатъчно образовани и квалифицирани кадри. Тук изобщо не включвам лишените от съдържание дипломи. И не съм открила топлата вода. Всички го мислят, знаят и се оплакват. Има малцина, които правят нещо по въпроса („Заедно в час„, Уча.се).

Доброто образование, за мен, е ключ към много неща – най-малкото да създадем не толкова малоумни хора с мутренски манталитет.

„Сега има едно ужасно необразовано, немотивирано и чалгаджийско поколение. То не иска да повярва, че единственият начин да се чувства добре, е да е полезно на околните“, казва и собственикът на Walltopia („Уолтопия“) в интервю за Капитал (много им се кефя – на „Уолтопия“, не на Капитал).

Нали сме ИТ и аутсорскинг център, а някои ИТ компании не могат да си намерят хора и смятат да вкарват кадри от чужбина. Нали уж имаме проблем с безработицата! Да, и аз като Вълчев повтарям знайни факти.

Всъщност не знам какво трябва трябва да се направи с образователната ни система. Сигурна съм обаче, че ни трябват по-ерудирани и готини учители с изключително здрава психика. Които са малко. Определено смятам, че когато станеш част от някоя гнила и остаряла система, нямаш избор освен да се нагодиш към нея. Образовани и заинтересовани учители биха били крачка към промяната. Съгласна съм с Даниел Вълчев, че преди едно-две поколения информацията  е била знание, предавано от учителя, но сега имаме твърде много информация. За мен учителите трябва да оформят мислене и да ни карат да си задаваме въпроса #защо (може и #кой). Жалко е обаче, когато учителите преподават на деца-идиотчета (тези индивидчета стават все по-многобройни) и казаното от тях няма смисъл. Да, също семейната среда е важна и е хубаво да са образовани и родителите….

Общо взето изводът е, че причинно-следствените връзки се въртят в кръг и е нужно нещо голямо и добро, за да не бъдем всички част от нацията на простаците.

*Преди започване на лекцията от Ротарито четоха някаква молитва, дори завърши с Амин!!! И после пуснаха българския химн (това по-ставаше).

**Интересно е, че Вълчев наричаше ромските деца „циганета“, но това някак си не излеждаше толкова обидно.

Равноправието е въпрос на избор

И така постовете ми през март изглежда ще се случват само по поводи/празници – 3 март/8 март.

Днес наистина ми стана приятно, когато осъзнах, че към този празник (Международния ден на жената) нямам отношение (някакво аналитично такова).

Празник е, да, но равноправието е въпрос на избор! И то от страна и на дамите.

Днес абсолютно без свян и с усмивка на уста честитих празника на всяка жена, с която имах контакт. На учителката ми от курса по руски, на продавачката в магазина, на сервитьорката в пицарията, която първоначално ме поздрави и т.н.

Но както един приятел във Facebook написа „неразбирателството по отношение на празниците е изключително вълнуващо“. А бе, защо братя мои (или сестри) все неразбирателство има по нашите ширини. Не може ли да вземем да се порадваме на празника. Защо трябва да влизаме постоянно в полемики трябва ли или не трябва ли да се празнува. Да, статистическите данни показват, че по-голям процент от дамите имат завършено висше образование, но представителите на „силния“ пол продължават да получат (средно) по-големи заплати. Е, и? Да, нещата вярвам тръгват към някакво изравняване, но стига с патоса. Работете и това е! Празнувайте и това е! Понякога прекалено философстване просто заради нуждата да кажем „ама то може и по-добре“ или „трябва да е така или…“ е просто безумна.

Съгласна съм, че много от жените в България продължават да смятат, че си е напълно редно да „сложат масата“ на мъжа си, защото той горкият е изморен от работа. Нищо, че и те са изморени и работили по цял ден. Тука няма равноправие. Гледаме мъжете си като деца, за да не избягат другаде. То и добри мъже къде се намират, почти няма, така че….редно си е да го поглезиш (на мен, казват ми, са ми високи критериите, ама си търпя последствията от това).

Както и да е, равноправието, ще повторя, е въпрос на избор и жените трябва да го изберат. Нищо няма да се промени, ако се разчита на еднодневни прояви с ходене на токчета (въпреки че определено съм „за“). Просто, нека празнуваме и стига с въпросителните и сложното!

Честит празник!

women 8 March