Архив по месеци: април 2014

„Нищо, нищо…“

Друго си е да се срещнеш с роднини по празниците. По принцип в моето семейство не сме големи фенове на общуването с родата. Не знам защо. Може би заради скритото лицемерие от наша и тяхна страна и малко по-явното правене зад гърба. Все нещо ще направят тези хора, значи… Роднините обаче не си мълчат, като видят, че нещо не е хубаво. И ти го казват в лицето.

„Нищо, нищо… То и аз исках да уредя сина в НОИ , но не се получи“. Така отговори чичо Коста, след като му казах, че работя от няколко години като журналист. С тати доста се хилехме след това… И тати само, смеейки се: „Ама чу ли как каза „нищо, нищо“…“

Докато пътувах пък, шофьорът, брат на един мой стар приятел и съученик, разбирайки, че съм работила в медии ме попита: „А ти от кои си, от платените или от другите?“

Никак недобро положение мога да обобщя аз. Общо взето познавам хора, които се гордеят, че са журналисти, но познавам и много, които смятат, че журналистиката е втора категория професия. Нямам представа защо телевизионните журналисти отпадат от втората група. Явно като те дават по телевизията си нещо по-добро. Както и да е…. Журналистиката у нас има печалната слава на курвенска професия. Няма принципи, има малко пари и много зависимост. За социална функция почти не може да се говори. Имах и все още мисля, че имам голямото желание да променя поне част от тази представа, но просто нямам още парите да си купя или направя „една медийка така“.

#Кой ги отглежда такива

„Няма работа вече, нямам никаква работа. Ето, ще стана на 21-на след 4 дни и не мога да си намеря работа… Аз съм учил. Имам седми клас, и това не е малко… Провалиха ни държавата тези там в правителството, окрадоха всичко, опропастиха държавата… Трябва да замина в чужбина.“

И така си говореше на висок глас и на доста правилен български момчето-мъж, по случайност циганин, което събираше стотинки на автогарата в Троян от хората, купуващи си билет за някъде. Беше рано сутринта и много се учудих, че толкова рано някой е тръгнал да проси, но се оказа, че момчето спи на автогарата. Само не разбрах дали вътре или вън.

И как само възмущаваше 21-годишният безработен младеж, по случайност циганин, точно както се възмущава и 40-годишен безработен, по случайност българин. Всички са ни виновни, ама не е и ние.  Добре се беше научил.

Дадох на младежа 40 стотинки, които не стигат по принцип за нищо, и момчето си купи солети. Честно, доста се зарадвах. Първо той си купи храна, и второ – явно или някой друг му е дал преди това някакви пари или магазинерката в будката се беше смилила да направи отстъпка.

Кой ги отглежда такива? Много се дразня от статуквото и невероятно нищоправене по въпроса с циганите, пардон ромите. Държавата или по-скоро властимащите си отглеждат това изключено от обществото малцинство с цел получаване на лесни и манипулируеми избиратели, стремейки се още повече да ги превърнат в добитък. Също така има определени пари по някакви неработещи програми, които се разпределят сред определени цигански или български „горни етажи“. Тъжна история общо взето, а момчето, което срещнах, е от това добре отгледано малцинство. Баба ми го попита: „Ти от кои си?“, като имаше предвид дали е от циганите, които тя си ги знае от едно време, или от новодошлите роми. Последните са доведени от един вече бивш кмет от няколко плевенски села като допълнителен вот за кметските избори в Троян. Младежът правилно отговори: „А, от кои… ами от циганите.“ Едва ли за него имаше значение от кои е; то и за българите няма работа, какво да се делим на стари и новодошли. Виж на цигани и българи сякаш по-адекватно.