Архив по дни: април 23, 2014

„Нищо, нищо…“

Друго си е да се срещнеш с роднини по празниците. По принцип в моето семейство не сме големи фенове на общуването с родата. Не знам защо. Може би заради скритото лицемерие от наша и тяхна страна и малко по-явното правене зад гърба. Все нещо ще направят тези хора, значи… Роднините обаче не си мълчат, като видят, че нещо не е хубаво. И ти го казват в лицето.

„Нищо, нищо… То и аз исках да уредя сина в НОИ , но не се получи“. Така отговори чичо Коста, след като му казах, че работя от няколко години като журналист. С тати доста се хилехме след това… И тати само, смеейки се: „Ама чу ли как каза „нищо, нищо“…“

Докато пътувах пък, шофьорът, брат на един мой стар приятел и съученик, разбирайки, че съм работила в медии ме попита: „А ти от кои си, от платените или от другите?“

Никак недобро положение мога да обобщя аз. Общо взето познавам хора, които се гордеят, че са журналисти, но познавам и много, които смятат, че журналистиката е втора категория професия. Нямам представа защо телевизионните журналисти отпадат от втората група. Явно като те дават по телевизията си нещо по-добро. Както и да е…. Журналистиката у нас има печалната слава на курвенска професия. Няма принципи, има малко пари и много зависимост. За социална функция почти не може да се говори. Имах и все още мисля, че имам голямото желание да променя поне част от тази представа, но просто нямам още парите да си купя или направя „една медийка така“.