Архив по месеци: май 2014

„Пускаш си телевизора и докато се усетиш започваш да гласуваш за Бареков“

„Пускаш си телевизора, спираш да мислиш и докато се усетиш започваш да гласуваш за Бареков“.

Така един мой добър приятел обобщи медийната среда и предизборната кампания у нас. Не е като да липсват промиването на мозъци и опасността за всеки от нас, криеща се в пуснатия телевизор.

Страната на абсурдите си е нашата и ми писна да го слушам (спрях да го казвам, че да не се слушам и аз). Но ставаме още по-абсурдни преди избори. Сега отивам до „любимата“ ми банка – КТБ, ако някой пита, и виждам в. „Стандарт“, на чийто първа страница пише „ЕРП-та пръснали 818 милиона„, от онзи ден ме залива глупостта на Атака, партията на Николай Бареков ме преследва дори в Euronews, а днес докато слушах радио К2 реших да гласувам за Андрей Ковачев (най-вече , защото говореше правилно и акуратно на български език).

Абсолютна помия се излива с предизборната „неагитация“. Колкото и да се опитвам да не се интересувам няма как да не засека някоя простотия на редовните глупаци, някое платено социологическо проучване, някоя неновина за ЕРП-тата или „Южен поток“ и т.н. Че и Прокопиев пак намесиха.

Онзи ден ме попитаха дали ще гласувам на евроизборите и отговорих положително. Попитаха ме  и кое ме е накарало. За мое учудване моят отговор на този въпрос беше доста лесен – Делян Пеевски. Добрият млад и можещ бг депутат успя да ме убеди, че моят глас и моята най-вероятно празна бюлетина са нужни. Преди това наистина се чудех дали да гласувам, нали знаете – време, мързел и прочие. Пеевски с всяко негово (и на хората около него) действие ме убеждава, че трябва да се гласува. Може резултатът да е същия както от протестите миналото лято – никакъв. Но поне ще го има личното ми успокоение, че поне аз съм проявила гражданско самосъзнание.

You can’t change the misspelled name on your Lufthansa ticket. But don’t worry

There is a mistake in the name on your Lufthansa flight ticket and you are wondering whether you can change it? Don’t wonder. You can’t.

I had to travel from Sofia, Bulgaria to Strasbourg, France and a day before the flight I noticed that my surname on the flight reservation was written „Brazilska“ and not „Barzilska“. Yes, it’s not a big mistake, just two letters reversed. But I really was worried that I won’t be able to leave Sofia because, you know, the name in my ID card is different.

I called the office of Lufthansa at Sofia airport. They told me that the mistake shouldn’t be a problem and I could departure without worry. The only thing I had to do is to check-in at the counters at the airport and not via internet. First, I was skeptic but it really turned out to be okay and  I didn’t have problems going to and back from Strasbourg.

Михаил Вешим е пророк

Най-накрая прочетох „Руският съсед“ и определено мога да кажа, че Михаил Вешим се превръща в един от любимите ми автори. Начинът по-който описва българската действителност не се отличава с тънко чувство за хумор. Вешим въобще не представя упадъка на родния манталитет по тънък начин. Всъщност е доста ясен, изключително точен и даже брутален в използването на сатирата. Както винаги. Ако не беше хубавият край наистина щях да се сдухам както, когато гледам „Игра на тронове“ (а този филм/сериал/роман не харесвам заради голямото текучество).

„Руският съсед“ излиза през май миналата година, което значи, че ръкописът е писан по-рано. И все пак сюжетът толкова точно и прекрасно отразява протестите от лятото на миналата година, редовните далавери (които не зависят от текущите събития), окупацията на Софийски, че чак и „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“.

Общо взето в нашата действителност статуквото толкова много се е наложило, а големите новини толкова лесно се забравят, че на Вешим никак не му е трудно да напише книга, която ще е актуална може би и след 10 години. Все пак фейлетоните на Алеко Константинов продължават да са злободневни.

Много ми хареса и как кметът Стефанов в края на книгата казва, обърквайки се: „Хора, селяни…граждани“. А хората от село в същия момент извършват гражданско неподчинение. И всъщност какви сме ние – селяни, граждани….хора?

Казват, че в една държава има граждани, когато има поне три поколения, родени в град. Само че ние се превръщаме в граждани със селски манталитет и респективно също толкова селски ценности. И от друга страна пак на село спокойно могат да живеят хора с гражданско самосъзнание. Трябва ли те да бъдат наричани обаче селяни. И аз се обърквам.

Много се надявам краят на нашата история да е по-добър отколкото в „Руският съсед“. В книгата имаше възмездие за най-лошите, щастлив край за младежа, отиващ да учи в Англия и т.н. Обаче младежът ще следва в чужбина и разказът предполага, че предвид честността и интелигентността му той ще остане там. Също така идва новият душманин/господар/спонсор – поредният руски съсед, и нещата започват от начало. Макар, предполага се, с по-голяма предпазливост, че видиш ли – хората могат да се възбудят.

Михаил Вешим може би не е пророк, както си помислих след прочитане на книгата. Просто вероятно знае неща, пише тях и се надява нещата да се променят.