Архив по месеци: септември 2014

Арт гъзария

Много мразя някой да ми каже, че не чета достатъчно. Всъщност не обичам да парадирам, че чета, въпреки че си личи – хо-хо. Чета между другото и книги.

Гадна ми е позьорщината на хайлайф интелектуалците . Глупаво е някой да ми твърде, че е извисен и разбирач.. , защото чете Буковски на пейка пред Народния театър…, или пред който и да е театър.

Една от любимите ми случки наскоро: седи си яка около 18-годишна мацка в градинката на Народния и обяснява на двете момчета/фенове около нея: „Ох, започнах да чета „Петдесет нюанса сиво“, защото всички казват, че е много добра. Нямаше как да не започна да я чета. Но да знаете…. много тъпа книга…изказът е ужасен, имам чувството, че използва само едни и същи думи, а момичето…някаква зубърка дето не изглежда дори добре, от тези типичните, нали знаете….О, наистина тъпа книга. Но аз ще я прочета, не че искам, но нали знаете, че мразя да оставям книги.“ И така се залъгва момичето, запознато с рецензиите за „преди“ и „след“. Какво да й тълкувам, искала, прочела книгата.  Ама аз присъствах на монолог, където защитава реноме на издухана интелектуалка. Ок, може да й е простено, ако е малка.

Мразя някой да гледа отвисоко, защото е прочел „1984“. А бе, хора, толкова ли не ви даде малко тази книга?!

Четенето едно време е било много по-масово, защото е давало неповторим допир с друг свят. Нямало е телевизия, интернет, комикси и прочие. Логично сега четенето на литература не е толкова разпространено по ред причини. Така че, нека не започваме да крещим с патос „Ама хората вече не четат!“. Ами не четат чак толкова, какво му е толкова нелогичното.

Определено съм за четенето и за всякакви инициативи, свързани с него. Смятам, че романите разширяват кръгозора и те правят по-чувствителен.  Обаче елитарните глупаци, пишещи стихове и наричащи останалите лаици, не мога да ги търпя. Сякаш четенето на литература е Apple – носи то имидж, а ако знаеш кой е Камю и си го чел, направо си гъзар.

Препоръчвам – за инициативата „Чети с мен“.

Очакван край, Строежа си отиде. Успех

Когато прочетох заглавието „Строежа умря, да живее Строежа“, си помислих две неща. Първото – знаех си, беше време. Второто – о, неее….

Строежа е култов, всички го помним и там е просто яко. Клубът е, т.е. беше нещо твърде емблематично не за Студентски град, а за хората, които искаха да бъдат различни в Студентски град. През последните години обаче забелязвах толкова голяма промяна в посещаемостта в заведението, че направо ми ставаше тъжно.

За първи път посетих Строежа не толкова отдавна, през 2007 г. и направо се влюбих в мястото. Освен това беше така пълно, че едва си намирахме места на пейката до тоалетната. Да ходиш в Строежа беше готино, хората бяха готини и направо кеф… Наистина се забавлявахме. Това, разбира се, беше така, но не за всички студентски „прослойки“. Например колегите ми от „Счетоводство“ в УНСС ме питаха с мнителност в гласа „Ама ти ходиш в Строежа!“ и за доста от тях това си беше някакво изпаднало заведение за друсали. Или поне аз останах с такова впечатление.

Лошото е, че през годините в Студентски град твърде явно се насади манталитета на унесесарщина, на лъскавост, на чалгата…  Малко преди да завърша, Строежа си стоеше почти празен, когато ходихме там, особено на фона на това, което помня. Имаше концерти, имаше събития*, хората зад клуба дадоха доста, за да го напълнят, но поне аз не видях гъчканицата от сряда вечер (е, вярно, че тогава беше ретро). Студентски се промени. Сега там не е мястото за клуб като Строежа. Ако се случи да искам да пия бира в квартала (ако може така да се нарече) не мога да намеря свястно заведение, където да се чувствам окей и бирата да не ми е скъпа.  И сега като като го няма почти вечния клуб на фона на постоянно сменящите се други заведения, Студентски град ми звучи празен.

Строежа мъртъв. Пожелавам им успех.

*На едно такова събитие с един приятел спечелихме iPod.