Архив по месеци: април 2015

ТВ7 – кратка е медийната памет, голям е медийният шум

Вчера беше паметен ден. Знаете ли, че преходът свърши. Заради искане на Европейската комисия, както е посочено в мотивите, се отменя важна клауза в следприватизационния контрол у нас. Това стана след гласуване в Народното събрание. Освен това се реши да падне забраната офшорни фирми да не могат да участват в капитала на дружества, притежаващи земеделска земя в България – отново по решение на депутатите в парламента. Имаше и други по-важни и по-малко важни гласувания…, както обикновено. Това обаче нямаше никакво значение и не привлече големия медиен интерес заради една друга сага – този път с ТВ7. Кредиторите тръгнаха да си искат вземанията чрез съдебен изпълнител, а журналистите от телевизията дадоха отпор, говорейки за нарушаване на работния им процес и ограничаване на свободата на словото.

„Това никъде не се е случвало”, „В България, член на Европейския съюз, през 2015 г. се случва подобно нещо”, „ТВ7 пише история”, гласяха коментарите на журналистите от телевизията във вчерашния ден. Те дори имаха смелостта да скандират КОЙ, когато носачи, придружени от стотина полиции, дойдоха, за да търсят имущество, покриващо кредитите от КТБ.На всеки малко по-интересуващ се човек му е ясно, че ТВ7 със сигурност не беше защитник на добрите журналистически практики, обективност или етика през последните няколко години. Особено, когато незабравимият Николай Бареков беше начело на медията.Който Костинброд вади, от КТБ умира” се превърна в популярна реплика.Отвратително е обаче подсмихването и коментара, че „така им се пада”. Да, ясно е, че журналистите в ТВ7 бяха загубили идеята какво значи да си „независим”, „свободен” или там както се нарича нормалната медийна дейност. Няма и голямо значение дали това са същите хора или не, или на кого точно са изцапани ръцете в ТВ7, както Иван Бедров коментира. Отвратително е, че отново сме полицейска държава. Отвратително е, че по такъв начин се влиза в телевизия и то толкова голяма. Определено гадно е, че постоянно гледаме сеир, а полицията и изпълнителната власт отново не са наясно или се правят, че не знаят какво става.

Отвратително е, че се вдигна шум, който, вярвам, е за отвличане на вниманието от нещо друго. Защото у нас е практика да се отвлича внимание, да се създават истории, да се коментират спекулации, когато истината е толкова близко.

Ние някога дали ще разберем какво стана с КТБ и КОЙ точно спечели? 

Относно въпроса, че случилото се с ТВ7 е прецедент – ами не точно. Има доста подобни случаи и всякакъв род влизания в телевизии, които предвизвикаха по-малко медиен шум. Може би, защото нямаше камери толкова наблизо и толкова веднага.

Например в края на ноември 2012 г. българският клон на гръцката “Алфа Банк” искаше да придобие вестниците „Капитал” и „Дневник” заради необслужени кредити от собсвениците на медийната група „Икономедиа”. Тогава „Икономедиа” беше платила с два месеца закъснение задълженията си. В същия ден на плащане обаче банката вписва в Търговския регистър искане за изпълнение на залога към кредита, т.е. придобиване на заложените „Капитал” и „Дневник”. Може би журналистите от ТВ7 не си спомнят за този случай, защото тогава нямаше как да го отразят. Кратка е медийната памет и се чудя колко дълго и ние ще помним ТВ7.

Коментарът първоначално  публикуван в Actualno.com.

Колко е „прекрасно“, че военният министър не вярва в прокуратурата

Аз съм уверен, че проверката на прокуратурата няма да установи нищо, но съм сигурен и че няма никой вече да смее да дойде при мен да ми предлага подкуп“. Това каза вчета пред БНТ министърът на отбраната Николай Ненчев. Миналата седмица в интервю пред в. „Сега“ Ненчев заяви, че му е бил предлаган подкуп при съгласие от негова страна да подпише договор за поддръжката на военните самолети МиГ-29. Прокуратурата веднага след това попита защо не е била уведомена за това и започна проверка по случая.

Прекрасно!Прекрасно е, че прокуратурата е започнала проверка. Също толкова чудесно е, че министърът на обраната открито твърди, че са му предлагали подкуп. Лошото обаче е, че военният ни министър въобще не вярва, че проверката ще доведе до реални резултати. Първият вариант е Николай Ненчев да си е измислил предложението за подкуп и затова прокурорското разследване да не намери нищо. Вторият вариант е прокуратурата да не успее да открие следи, защото е пълна със зависимости и ръководена от определени интереси. И затова министърът на отбраната си позволява също толкова открито да твърди, че не вярва да се установи нещо. Всъщност с думите си Ненчев заявява, че не вярва на прокуратурата, което още по-чудесно разкрива плачевното състояние на българската съдебна система.По-малко похвално е, че Ненчев не отговаря кой точно му е предлагал подкуп, като от думите му става ясно, че са страни, защитаващи руските интереси. Разкриването на лицата би могло да навреди на разследването, но както самият министър каза – той не вярва на него. Може би всичко е прах в очите и военният ни министър иска да отклони вниманието от… нещо друго, а може би се опитва да се защити от някого чрез медийните си изяви. Забележете, че той говори за предложението за подкуп и за липсата си на вяра в прокуратурата пред медии. Последната тук е второстепенен участник.

Заключението на Николай Ненчев е, че вече няма да посмеят да му предлагат подкуп, защото се е разприказвал пред медии за желанието да се подпише договор с руската страна за 80 млн. лв. за поддръжката на МиГ-овете и предложението за „сериозни проценти“ от сделката. Публичното твърдение, че има някой, който защитава руските интереси и предлага „проценти“ на министъра на отбраната на България трябва да е голям скандал и трябва да предизвика повече от проверка на прокуратурата. Трябва да има резултати, трябва да има и политическа реакция. Според Ненчев обаче „нищо няма да се установи“, а всеки знаел за какви проценти ставало дума. Тъжна истина е и това е ужасно, че на такова високо ниво толкова лесно се коментира невъзможността прокуратурата да си свърши работата.

Мнението първоначално е публикувано в Actualno.com.

Не, рекет си е, г-н Симеонов

Не, не е рекет. Ние просто напомнихме на господин Искров, че искаше да си ходи. Това каза днес пред „Нова телевизия” Константин Симеонов, адвокат на небезизвестния Цветан Василев относно изтеклия миналата седмица клип, показващ Василев и гуверньорът на Българската народна банка Иван Искров в дружна прегръдка да пеят „Назад, назад, моме Калино“.

Колко по адвокатски говори юристът, съвсем в стила на дон Корлеоне. Обаче тук нямаме конска глава в леглото, която да „напомни” за действията в правилната посока. В българската версия се появява изтекъл клип от „личния архив” на Василев, който има за цел да напомни на Искров, че последният искаше да напусне поста си на управител на БНБ още миналата година.И пак се разиграват едни игри, размятат се кирливи ризи. Българската общественост го играе простия зрител, гледащ сеир. Простият зрител иска да разбере за какво е цялото това боричкане и да стане ясно кой накрая ще излезе отгоре. Проблемът е обаче, че сагата продължава твърде дълго. Сериалът, включващ различни действащи лица в различни изтекли видеа и изображения (снимката на финансовия министър Владислав Горанов с Делян Пеевски) от всякакви „лични архиви”, е вече твърде мъчен за гледане. Кирливи ризи явно има много, а никой не се учудва, че зависимостите между хора, окопали се „там горе”, са повече от сериозни.

Да се върнем обаче на думите на адвоката на Цветан Василев – ами, не, това си е изнудване г-н Симеонов. Няма значение, че Искров трябва да си подаде оставката и няма значение, че явно не е бил неутрален спрямо Василев. В момента едната страна изнудва другата в опит да събуди отново някаква обществена или политическа реакция. Явно Цветан Василев в момента има само това и разчита единствено на разкриването на информация за определени неудобни нему лица на високи постове, за които ние всички си знаехме, че са свързани.Ще видим обаче дали това изнудване ще доведе до нещо и дали ще има реакция.

Мнението първоначално е публикувано в Actualno.com.