Архив по месеци: май 2015

Липса на самочувствие му се вика, дами и господа, постоянно някой да ни оправя

На 27 май по време на дискусия относно евентуалните ползи от Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между САЩ и ЕС Георги Шиваров от Българската стопанска камара (БСК) заяви, че може да си обсъждаме колкото си искаме ТПТИ, но това други щели да го решат. Всичко се решавало на европейско ниво, каза той.

А нали ние сме си на българско, къде ще се месим с европейците.

По време на дискусията около споразумението със САЩ, което трябва да отключи милиарди инвестиции и увеличи стокообмена, почти всички казаха, че ТПТИ е чудесно за България, защото ще ни се увеличат пазарите. Прекрасно, донякъде споделям това мнение. Особено неприятни ми бяха обаче изразените от няколко души внушения, че ние сме от малка бедна България и трябва да умираме от радост, че нашите малки компании ще могат да излязат на американския пазар. Икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев стигна и по-далече. Той заяви, че Европа е в слаба икономическа позиция спрямо Щатите и вече никой не се интересува от нея глобално, така че трябва да се побърза с ТПТИ.

Икономисти, уж, големи хора, които предполагаме, че са ходили неведнъж по „Европата“, заявиха без капчица национална гордост, че арбитражният съд в ТПТИ е хубаво нещо, защото нашите съдилища за нищо не стават. По-добре някой отвън да ги разглежда делата, за да не би случайно инвеститорите да избягат.

За националната гордост и аз се чудя дали имаме право да я притежаваме, но все пак: Значи, първо се изрази мнението, че България нищо не решава. После, че е още по-добре, че нищо няма да решава, защото чужденците знаят най-добре.

България е част от Европейския съюз. Преговорите по ТПТИ се водят от страна на Европейската комисия, на която националните правителства са дали мандат да преговаря с Вашингтон. Разговорите се водят под надзора на правителствата. Наша вина е, ако София няма позиция или се офлянква да се включи активно в дискусиите. Не може обаче някой с образование, получено по времето, когато България е била поредният сателит на Москва, да ми обяснява, че нищо не зависи от нас. Да, има лобита, да, има мултинационални корпорации, да, има ги големите Германия и Австрия, но стига с това чувство, че сме мижитурки и нищо не зависи от нас. Защо Сърбия и малката Словения си защитават интереса, а българските чиновници, явно и българските икономисти, се държат и изглежда чувстват като последна дупка на кавала?

Относно твърдението, че чужденците знаят най-добре. След Освобождението ни се слага или си слагаме (зависи от гледната точка) някакъв благородник/ци от чужбина, на които дори се дава титлата цар (какво ли са казали неговите кралски роднини тогава*). По време на комунизма с облекчение получаваме напътствия от Русия. Преди влизането в ЕС с нетърпение чакахме да станем част от Съюза, за да знаем накъде сме обърнати. Постоянно искаме напътствия отвън, а образовани адвокати, политолози, икономисти и прочие професии търсят истината някъде другаде. Да, зле са ни съдилищата, да, имаме корупция, да, за всички останали неща. Стига обаче постоянно да чакаме някой да ни оправи, защото се получава точно това, но в буквалния смисъл.

*Титлата „цар“ идва от „цезар“ или caesar и е по-висока от „крал“.

Мнението първоначално е публикувано в Actualno.com.

Нека увеличим минималната заплата и забравим за бедния бизнес

Работодатели и синдикати отново ще обсъждат размера на минималната работна заплата (МРЗ) в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Върховният административен съд отмени миналата седмица решението на Министерски съвет за вдигане на заплатата на 360 лв. заради това, че увеличението не е било обсъждано в Тристранката. Това, както работодателите се опасяват, въобще не значи, че нарастването няма да се случи. Предвидено е МРЗ да се вдигне още веднъж през тази година – на 380 лв. презюни.

Слушайки Йоанис Партениотис от КТ „Подкрепа“ тази сутрин по БНР, отново се възхитих от начина на говорене на синдикалистите. Те коментират едно такова… по донкихотовски, защитават малкия човек, мислят за бедния българин. Партениотис заяви, че работодателите все викали срещу увеличението, ама голямо чудо не е станало с ръста от 20 лева. „При увеличаване на минималната заплата с 20 лева от 1 юли, българинът, получаващ минимална заплата, ще взема 297 лева – с 11 лева и стотинки над прага на бедност“, твърдо заяви синдикалистът, уповавайки се на вярната статистика и усреднения българин.

А синдикатите случайно да знаят, че и бизнесът е за хора?

Разбира се, че не и не им пука. Приемам увеличаване на минималната заплата по сектори, където има големи производства, да кажем – експлоатиране на работната сила, и е нужна борба срещу големите гадни корпорации. Защо обаче синдикатите с преекспонираните им искания за национална справедливост слагат допълнително бреме върху едва кретащия бизнес у нас? Една малка фирмичка с двама души персонал плюс управителя сега ще трябва да плаща още по-големи данъци и осигуровки, а всички знаем колко цветущо печелят малките фирми в България. Разходите им обаче ще се увеличат и то не със статистическите 20 лева. Не било голяма работа, казват, ама друг път.

Бизнесът в България със зъби и нокти се опитва да оцелее. Не всички фирми обаче членуват в работодателски организации, които да представят техните интереси, или самите те са достатъчно силни или безстрашни. Дори обаче и да членуват в браншови асоциации, политически решения в тяхна полза се случват най-честно след дълга и мъчителна война и много медийно внимание.

Ето, например, миналата седмицата веригата за дюнери „Аладин фуудс“ разбуни духовете с обвинения за корупция срещу служители на Агенцията по храните. За щастие, тъй като „Аладин фуудс“ са големи и явно са си го поставили като кауза в стил освободително движение, успяха да доведат до уволнението на шефа на агенцията Пламен Моллов. Браво! От фирмата казаха, че няма да спрат докато корупцията не се изкорени… поне в БАБХ, поне за техния бранш. Тук обаче не говорим за освободителна война, тук говорим просто за невъзможността на фирмите да правят бизнес заради корумпирани чиновници и всякакви политически интереси. Сега колко добре ще се отрази едно увеличаване на разходите заради минималната работна заплата?Друг пресен пример – гледах също тази сутрин по bTV репортаж за тазгодишните наводнения в Мездра. Една ферма за калифорнийски червеи губи производството си, като собствениците обвиняват липсата на мерки от страна на общината. Хората са инвестирали около 50 000 лв. Нямат застраховка, защото работят в среда с висок риск. Поне да имаха нормални условия за бизнес, но нали в Мездра всяка година има наводнения – кой ги кара там да си правят бизнеса.

Въобще няма да се спирам на икономическите предпоставки за пълната отмяна на минималната работна заплата. Синдикалистите кога пък се вслушвали в подобен довод или предлагали нещо вследствие на пълни икономически анализи. Все пак те мислят за бедния българин, а не за бедния бизнес.

Мнението първоначално е публикувано в Actualno.com.

Да го чакаме ли гражданското общество да спаси БНР?

Журналистите Българско национално радио (БНР) протестират срещу значителните съкращения на допълнителните възнаграждения над основната им заплата. В началото на тази година държавата намали бюджета на Националното радио с 10%. В следствие на това на част от служителите авторските хонорари ще бъдат намалени с 43%, заявиха от националното радио. Няма пари, обясняват от ръководството в лицето на изпълнителния директор Радослав Янкулов.

Слушам БНР, когато отивам на работа. Много ми допада начинът, по който представят новините си и професионалността на водене на диалог с госта в студиото (не като плямпането в телевизиите). Харесва ми как се отразяват събития и факта, че в повечето случаи журналистите са много добре запознати с темата. За мен БНР определено изпълнява обществената си роля.

Смятам обаче, че техният протест не намира достатъчно гласност. Вероятно е логично на фона на изтеклите списъци с посетителите на Цветан Василев, промените в Конституцията и прочие неща. Но как така всички се обърнахме към TV7 и дори се заговори за потъпкване на свободата на словото, а тук не. Да, и в двата случая сравнението с ограничаването на свободата на медиите е нелогично, но при телевизията присъстваше на дневен ред. При БНР обаче подсмихване не трябва да има.А имаме ли контрапротест в БНР? Дори да има различни мнения, не може да се говори за контрапротест, контраподписка или котранещо си. Не просто БНР, а цялото общество би трябвало да защити работата на обществото радио.

И тук имаме два проблема – парите и гражданското общество. Парите са особено голяма мотивация при изпълняване на служебните задължения (питайте хората в TV7). Това е съвсем нормално и няма за какво да се мусим, че хората протестират. Ако имаше и работещ синдикат на медиите – още по-добре. Проблемът е, че общественото радио зависи твърде много от парите от бюджета и няма други канали за набиране на средства. Както казах, аз слушам БНР всеки ден. Ами може да имаме една сметка, където гражданите да дават дарения за радиото. Ако са доволни от медийния продукт и искат да продължат да го ползват, няма да е трудно хората да дадат някой лев.

Обаче по тази точка се сблъскваме с проблема с развитието на гражданското общество у нас, както и инициативността на самата медия. Опредено смятам, че в България гражданите стават все по-активни. Все още обаче сме назад и не знам колко пари ще се съберат за такава големи продукции каквито са „Хоризонт” и „Хрито Ботев”. Добре, че Биволъ е сайт. Трябва и самото БНР да започне да гледа по-прагматично на ситуацията, а не само да чака парите от държавния бюджет. Най-вече, за да изпълнява обществената си роля. А всички знаем какво става, когато имаш само един гръб, който да може да се обърне срещу теб.

Мнението първоначално е публикувано в Actualno.com.