Всички публикации от barzilska

Сноудън в Twitter: Велико!

Американският шпионин и бивш служител на американската Агенция за национална сигурност (NSA) Едуард Сноудън от снощи вече има профил в социалната мрежа Twitter.

Сноудън стана световно известен през 2013 година, когато разкри секретни програми са наблюдение на американската държава, а сега се укрива в Русия. Първият „туит“ на американеца е „Можеш ли да ме чуеш сега?“ („Can you hear me now?“) и към момента е споделен 92 хиляди пъти.

Сноудън е велик!С вчерашното си появяване в една от най-значимите социални мрежи в света бившият служител на NSA доказа, че личността има значение (с условието, че в конкретния случай тази личност е направила обществено достояние топ секретни данни на САЩ и се търси от американското правителство). С присъединяването си към Twitter Сноудън се утвърждава още повече като важна фигура в обществения дебат за защита на личните данни, гражданските свободи и нуждата или заплахата от наблюдението от страна на правителството; дебат, който се развихри през юни 2013 година.

Това, което направи впечатление обаче, е колко разтърсващо Сноудън се включи в Twitter. Към момента на написване на тази статия, той има над 870 хиляди последователи за 15-те часа, в които има профил.

Нека отбележим, че Сноудън се укрива в Русия и въпреки различните часови зони в страната, там все пак си беше вечер (както и в България). Той искаше обаче да привлече вниманието в САЩ, а за тази географска ширина случващото се ставаше около обяд. Разбира се, нямаше как някоя медия да пропусне да отрази, че търсеният от Вашингтон шпионин има профил в Twitter.

От 7-те „туита“ на Сноудън първият е просто уникален. Изречението „Can you hear me now?”, споделено 92 хиляди пъти, е фраза, използвана често от американския мобилен оператор Verizon в телевизионни реклами. Определено Сноудън прави добре премислен ход и референция към подслушването на мобилните телефони от службите.

Вторият „туит“ на Сноудън пък е за астрофизика Нийл де Грас Тайсън. Когато преди време двамата разговарят в интервю, Тайсън пита Сноудън дали последният ще се присъдени към Twitter, на което бившият шпионин отговаря: „Това звучи добре, мисля, че трябва да го направим.“ Няма как да не се пропусне, че Сноудън е последвал само и единствено Агенцията за национална сигурност – абсолютно подчертана ирония с доза чувство за хумор.

Е, сега Сноудън го прави и то по-възможно най-добрия начин, от който трябва всички маркетинг специалисти да се учат.За тези, които се съмняват, че профилът на Сноудън е на руски трол, то Twitter го верифицира и съобщава за това пред редица медии, а и си говори с Нийл Тайсън. За тези, които си мислят, че все пак е повлиян или ръководен от някого…..

Нека поне за малко не изпадаме в параноя. Хайде, самото му влизане в Twitter е супер добро.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

Грешка в превода и обяснителен режим

За тези, които се опитват да изваждат в изказването ми акцент за гореща точка, искам да им напомня, че ние отдавна сме изградили тези центрове. Това заяви премиерът Бойко Борисов на форум за бежанската криза във връзка с новината, че в България ще се създаде т.нар „гореща точка“ за първоначална регистрация на бежанци. Днес в ефира на bTV той отново изрази недоумение за критиките по отношение на неразборията с „горещите точки”, като посочи как „всички медии“ били „специфични“ и сутрин като направиш преглед на печата виждаш кой икономически кръг какво искал.

Ако някой не е разбрал, новината за „горещата точка“ на територията на България идва не от кой да е друг, а от германският канцлер Ангела Меркел. Тя съобщи за това след срещата на лидерите на Европейския съюз в Брюксел, на която, разбира се, присъстваше и Бойко Борисов. Оказа се, че ние разбрахме какво смята да прави страната не от нашите власти, а от чуждите. И тук дори не говорим за някакви разпоредби от страна на Европейската комисия. Стана още по нелепо, защото преди срещата Борисов говори пред медии. Тогава обаче той коментира друго. Премиерът заяви, че в България има вероятност да дойдат 10 милиона бежанци (в последствие ги намали на 7-8 милиона) и говори за обсъждането за изграждане на зона за сигурност на територията на Сирия. Ни дума за „гореща точка“ (или по-точно казано регистрационен и разпределителен център за бежанци) на българска земя. Точно и затова всички викнаха защо пак българите разбираме последни за позицията на България.

Вчера се стигна дотам, че евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Ева Паунова коментира, че е била в Брюксел на срещата на ЕНП, която предхожда срещата на лидерите. На нея България, по думите на Паунова, не е изявявала желание за създаването на „гореща точка“. Веднага излязоха съмнения, че нещо е станало на срещата и се е получило едно голямо неразбиране. Веднага Борисов беше потърсен за коментар. И абсолютно логично. А от там започна кризисния обяснителен режим…

Относно съмненията, че медиите са платени и пишат, обслужвайки едни или други интереси, нека да не коментираме.

Дали трябва да се публикува „непроверена“ информация от устата на Меркел, докато не се чуе думата на Борисов, ми се струва нелогично. Освен това премиерът не даде пресконференция след срещата. Канцлерът даде. Коментирайки баланса между бързина на информацията и точност – думите на Меркел не са слух… Тя е лидер на най-голямата икономика в ЕС, която общо взето диктува случващото се в Европа. Тя дава пресконференция, на която казва какво се е случило по време на срещата на лидерите. Тя казва, че най-бедната икономика в ЕС сама е предложила създаването на „гореща точка“. После Борисов да заявява, че не е така, е най-малкото нелогично. Той и заради това не го направи.

Не се съмнявам, че българският премиер има добри съветници. Оказа се обаче, че комуникацията на едно подобно решение като създаването на регистрационен център за бежанци в България беше направена доста през пръсти. Ясно е, че много българи се страхуват от бежанците – има както основателни, така и неоснователни причини. Не може обаче правителството да се надява, че нещо подобно като регистрационен център в България ще мине незабелязано. Ако въобще са се надявали…

Като външна граница на ЕС България има наистина трудната задача да опазва Съюза от много неща. Понякога се справяме, понякога сме в центъра на каналджийството (българи са отговорни за намерения в Австрия камион с десетки задушени бежанци). Създаването на регистрационен център у нас не е непременно лошо нещо, трябва обаче да бъде много по-добре обяснено на публиката, т.е. обществото. А не Борисов да обяснява, че медиите са виновни, какво „вдигали парата“, като се знаело, че тук си има „горещи точки“ и за какво бил целия този шум… Е, сега… пак някой друг виновен.

Трябва много ясно да се обясни за какво става дума. А не пак всякакви „интелектуалци“ да говорят сутрин по телевизията как бежанците значат край на Европа. Не става дума за това. Стига с тези гръмки коментари, достойни за заглавия на БЛИЦ и ПИК. Трябва ясна информация за всичко, а сега и ясно съобщаване ще ли се създава такъв център у нас, какви ще са му правилата и какво може да последва от това.

Жалко за всички обаче, че идват избори и някои националистически партии пак ще се опитат да почерпят дивиденти от „гафа на Борисов“.

Бежанците и мигрантите трябва да бъдат регистрирани, да им се снемат отпечатъци, да се даде максималното, за да се разбере откъде са (ако нямат документи) и да се знае къде отиват. Много отговорна работа е да има регистрационен център на българска територия и не трябва да е през пръсти... Все пак, отново за това ще се дават европейски пари в български ръце.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

Приятен път на всички и дано оцелеем!

Четирима души загинаха на пътя Варна-Бургас тази сутрин. Сигналът за тежкия пътен инцидент след село Старо Оряхово е получен около 7.05 часа тази сутрин, съобщиха от МВР. Пътят Варна – Бургас, в района на село Старо Оряхово, е временно затворен за преминаване на моторни превозни средства.

Видеооператорът на Агенция БГНЕС Светломир Генев почина в Ловешката болница след тежка катастрофа, в която попадна екипът на медията, съобщиха от информационната агенция.

И това са новините от снощи и тази сутрин – по-големите новини. Първата, защото загиват четирима души, а втората, защото става дума за видеорепортер – колега.

А всички останали, които умират по пътищата, са просто статистика. Ние сме държава, в която може и да не падат бомби, но достатъчно много хора умират от насилие – насилие по пътищата.

България е на трето място в света по брой загинали при катастрофи – 90 на всеки 1 000 000 души. За последните 10 години у нас за загинали 10 000 души – колкото населението на Сопот или Банско, а броят на ранените е равен на живеещите в Перник.

Тези данни може би не е добре да бъдат наричани статистика. Когато нещо попадне под този знаменател губи от силата на ужаса, който е нужно да пробуди. Статистиката обаче не случайно съществува. Тя обобщава. А данните показват, че обобщението за България е също толкова плашещо.

Какво трябва да изпитваме? Лично аз изпивам страх и ярост, когато разбера, че някъде е станала катастрофа. Първо се замислям дали познавам хора, които пътуват в близост до мястото на инцидента. Ако нямам, въздъхвам с облекчение. Това обаче не означава, че пак не са умрели хора. Просто не ги познавам. Яростта е, защото се ядосвам на безмозъчните шофьори, на лошите пътища, на съдбата.

Когато това се случи с колеги от БГНЕС, нещата за всички журналисти станаха по-близки. Това беше водеща новина в ефира на телевизиите, като и по онлайн издания и вестници. А нека си признаем, не всяка новина за трима ранени и един загинал влиза в емисиите. Все пак 10 000 души са умрели за последните 10 години. Не може да пишем за всички.

Пътуването се превръща в оцеляване. Това не звучи ли абсурдно? Не е ли абсурдна високата смъртност от катастрофи, освен всичко останало…

Да, ясно е, че нямаме хубави пътища, което също допринася значително. Но нека не се лъжем – пълно е с безотговорни шофьори, с хора в тежкотоварни камиони и големи джипове, които се чувстват сигурни зад тоновете метал, с батки, батковци и каки, за които две питиета са „нищо“. Не е ли кеф да минеш пътя от София за Бургас за 2 часа. Е, въй, мале, бате…. колко е яко после да се изфукаш пред приятели.

Пожелавам на всички приятен път и спорно оцеляване. Не се убивайте, ако може.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.