Всички публикации от barzilska

Изморихме се…

Вчера депутатът от БСП Мая Манолова беше избрана за национален омбудсман с гласовете на 129 народни представители с тайно гласуване в парламента. Това предизвика поздравления от страна на БСП, от където изникна определението, че Манолова е „човек-кауза“, както и негативни реакции от граждани и общественици и бурни насмешки в социалните мрежи. Вчера се организира спонтанен протест пред Народното събрание, на който гражданите демонстрираха несъгласието си с избора на Манолова за омбудсман.

Протестът пред парламента вчера беше слаб. Въобще не можеше да се сравни с летните протести от 2013 г., както и по-рано организираните срещу сметките за тока през февруари същата година. Искаше ми се протестът да наподобява този, продължил цялото лято на 2013 г. Тогава, вярвам, хората почустваха, че може и да успеят да променят нещо.

Сега е лято, жега е, а и в София заваля дъжд (някои коментират, че така на Мая щяло да и върви по вода на новия пост). Хората са в отпуск и нямат време да ходят по протести. Има хиляди извиненията за измореното гражданско съзнание. Не се случи второ #ДАНСwithme.

Но всъщност основното е, че сме изморени. Изморени сме да говорим и нищо да не се случва. Изморени сме от извинения и обяснения (примерно, реформаторите за съдебната реформа). Изморени сме от явна наглост (ДСП за….много неща плюс последно антикорупционния закон). Изморени сме от утвърждаване на едни и същи лица, които години наред си развяват байрака на политическата сцена с идеята за „защита на гражданите“ (изборът на Мая Манолова за омбудсман).

Всички са маскари, ама и тази дума се изтърка, използвана за нашите политици. Много се радвам на протестите с уговорката да са неплатени и неорганизирани по строй. Искам всички маскари да се страхуват в очакване, че може да бъдат свалени. Изключително съжалявам, че не е така.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

Оръжейното лоби в САЩ няма да се даде без бой

В края на миналата седмица трима души загинаха при поредната стрелба в САЩ. 59-годишен мъж започва да стреля в едно от кината в американския град Лафайет, щата Луизиана, уби двама души, рани 9, след което се самоуби. Стрелецът е бил с криминално досие. Въпреки това през февруари 2014 г. той закупува оръжието си легално, съобщава CNN.

По информация на CNN и Huffington Post 59-годишният Джон Хаузър е можел да закупи пистолета, защото не е имал досие за „сериозни престъпления“. Мъжът оабче е имал психологически проблеми, бил е арестуван през 2001 г. заради нарушаване на пробация и е имал редица други „малки“ провинения. Негов приятел казва, че Хаузър започнал „да се променя преди около 10 години“.

Оръжейното лоби е САЩ е изключително силно. Неуспешният опит за вкарване на законодателство за ограничаване на разпространението на оръжия в Щатиет се смята за един от най-големите провали на президента Барак Обама. В своите два мандата Обама, макар и да се пребори за по-социална здравна система, не успя да спечели битката за оръжейния контрол.

В последните години показните стрелби в Щатите се увеличават. Новината за масови убийства в киносалон, училище или обществена сграда преминава Океана само ако има повече от двама загинали или поне петима ранени. Това се е превърнало толкова много в ежедневие, че не остава във вниманието на медиите повече от седмица. Защото следващата седмица ще има нова стрелба. Чудя се дали не го приемат вече като природно бедствие – неизбежна последица от опасностите на средата, в която се живее.

Всъщност доста медии в САЩ започват да обръщат все по-голямо внимание на самия проблем с оръжията и на факта, че контролът върху закупуването им е твърде слаб. Оръжейните лобита в Щатите обаче са много много силни. В момента те дори протестират срещу закона в Австралия от 1996 г., който налага сериозни ограничения за закупуването на автоматични и полуавтоматични оръжия.

Приемането на подобно законодателство в САЩ ще зависи от следващия президент на страната – дали ще е републиканец като Буш или демократ като Обама. В първия случай въобще не ми се вярва да се засегне тази тема. Във втория – може би Щатите могат да се надяват на ограничаване на контрола на оръжия. Лобитата обаче няма да се дадат без бой.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

 

Милиардите за спасителната помощ за Гърция – „пари като вестници“

Вчера от Европейската комисия (ЕК) потвърдиха, че ще искат България и останалите 8 страни членки извън еврозоната да участват в спасяването на Гърция чрез Европейския фонд за финансова стабилност. Министър-председателят Бойко Борисов ясно намекнал, че България няма да се съгласи с това. Британският премиер Дейвид Камерън каза същото. Международният валутен фонд (МВФ) предупреди, че сумата за спасяването на Гърция може и да е по-голяма, а главата на институцията Кристин Лагард намекна за отписване на част от дълга на Гърция. Все пак тя заяви, че на фона на настроенията сред страните членки това не е вероятна опция. Германският седмичник „Шпигел“ написа, че САЩ задкулисно настояват за отписване на гръцкия дълг. Финансовият министър на Германия смята, че това не е вариант, а временен Grexit може да е по-добрата опция за страната.

Както написа и „Шпигел“ не са случайни изказванията на Лагард, ако е вярно, че Вашингтон иска отписване. В такъв случай не е учудващо, че шефът на МВФ говори за това. САЩ все пак са най-големият акционер във фонда. Ако наистина трябва повече пари за Гърция от предварително договорените 86 млрд. евро, то отписване на дълга би било решение.

И на това няма как да се съгласят страните членки? След реструктурирането на дълга на Гърция през 2012 година, той сега дължи към тройката кредитори Международния валутен фонд, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия, т.е. и към европейските правителства. Това означава, че при едно евентуално отписване данъкоплатците, т.е. гражданите на ЕС ще платят сметката за Гърция.

Смята се, че ако в момента не се одобри даването едни 7 млрд. евро за Гърция, страната ще обяви фалит. Главата на Европейския стабилизационен механизъм (ESM) Клаус Реглинг също предупреди предупреди, че гръцките банки могат да фалират без предоставянето на трета спасителна програма. Според някои икономисти, това не е голям проблем, като просто собствеността на кредитните институции, доста обезценена, разбира се, ще се прехвърли на други акционери.

В момента отново с всички сили се работи за спасяването на банки. Вече започвам да се съгласявам с бившия гръцки министър на финансите Янис Варуфакис, който призна, че се е опитвал да направи така, че да не се стигне до споразумение. Според него взимането на още кредити на фона на свиваща се икономика не било решение.

И така ние всички започваме да намразваме Гърция, защото плащаме за нея, а те гърците си живеят добре. Европейската солидарност е нещо много хубаво, но до момент, в който това не се превръща в чиста експлоатация на думата. Ако се стигне до отписване на дълг, ще плащаме още повече.

Не бих искала България да участва в даването или гарантирането на заем за Гърция. Сигурна съм обаче, че ще се намери начин това да стане. „За“ съм за европейска солидарност, но ситуацията започва да излиза извън контрол, а плащанията все повече се увеличават. Беше ми смешно до един момент и имах чувството, че се постигна споразумение, защото лидерите се измориха да преговарят. Сега разговорите продължават и се размятат едни милиарди евро – „пари като вестници“. Гръцката икономика не е толкова слаба, за да не може да се справи с излизането си от еврозоната. Какво ще стане, ако й позволим? Може би не е късно.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.