Всички публикации от barzilska

Простете, медиите не са разследващи органи

Днес в ефира на bTV председателят на Временната комисия за дейността на КТБ Десислава Атанасова призова медиите да са по-активни и да се включат в проверката на кредитополучателите на КТБ и имената посочени от Цветан Василев, свързани с банката. „За всички останали поканете ги, попитайте ги за имената, които са визирани в писмата и във всички останали обръщения на господин Василев и всички останали засегнати страни“, каза Атанасова. На въпрос няма ли да се разбере всички тези свързани фирми тя отговори: „Свързаните фирми са на сайта на Народното събрание, част от доклада. На никой не направи впечатление, че синът на бивш шеф на ДАНС, който е на 20 години, е получил огромен кредит от КТБ. Започнете проверка вие медиите“. Припомняме, че миналата седмица комисията излезе с доклад, в приложението на който има списък с „кухите“ фирми, които са получавали заеми от фалиралата кредитна институция.

Много често в ефира на телевизиите депутати, кметове, представители на съдебната система и други призовават за участието на медии в разследвания, които са по принцип работа на прокуратурата. Страхотно е, че има медии и журналисти, които се занимават с разследваща журналистика и изобличават порочни практики. Уважавам „Господари на ефира“, „Частен случай“, „Репортерите“ и Миролюба Бенатова. Не искам да вярвам, че се правят поръчкови репортажи, защото тези журналисти са личности. Те стоят зад имената си в правенето на един репортаж. Да, може някой да ги е насочил къде да започнат да търсят. Вярвам обаче, че се проверяват източници, че се следи за повече от един такъв, че се дава право на отговор. Защото това значи хубава журналистика, която е кът в нашето родно медийно пространство.

Медиите имат обществена функция освен че са нормални компании, които се борят за печалба. Те имат задължението да задават въпроси, да питат, да обръщат внимание към определени важни за обществото проблеми, да изваждат неща на светло. Разследващата журналистика обаче не значиразследващи органи или по-нататък – прокурорски функции. Да, медиите обвиняват и понякога дори раздават присъди. Грешка на системата. В последно време забелязвам обаче, че твърде много се иска от медиите. Не може само те да правят разследвания. И после като ги направят и се разкрие, че някой кмет е крал милиони – какво? Нали прокуратурата трябва да се намеси, нали трябва да започне дело, нали, да се надяваме, съдът трябва да се произнесе справедливо.

Медиите с тяхната обществена функция са една малка част от нещата. Не може една парламентарна комисия да излезе с доклад за „кухи фирми“ и една фалирала банка, а да не се започне голямо търсене на свързаните фирми и лица. Не може Атанасова да моли журналистите да свършат работата на разследващите органи. На какво прилича това?

Вчера един адвокат ми каза: „Не можах да повярвам, наскоро ми се случи съдът да се произнесе справедливо“. Е, това е новина. Съдът си е свършил правилно работата на фона на хилядите грешки в системата.

Медиите не могат да се справят с всичко, а да не забравяме, че има много зависими такива. Докладът на комисията го доказва. Малко са свободните медии, още по-малко са журналистите с достатъчно опит, ресурси и мотивация да се занимават с разследвания. Няма как да се обхване всичко. И това е прехвърляне на отговорност.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

Меркел е политик, не се съмнявайте, че ще смъмри Ципрас

В продължение на месеци германският канцлер Ангела Меркел заедно другите представители на европейските кредитори се срещаше с гръцкия премиер Алексис Ципрас, за да се обсъди помощта за Атина и реформите, които страната трябва да извърши. Отчасти това приличаше на изнудване от страна Ципрас спрямо институциите, настояващи за строги икономии и големи реформи. Меркел се държеше твърдо и казваше, че настоява за промени в Гърция. За страничния наблюдател обаче изглеждаше, че тя ще се съгласи с гърците само и само, за да не се стигне до разпад на еврозоната.

В края на миналата седмица обаче преговорите приключиха. По думите на Юнкер те са били едностранно прекъснати от страна на Гърция. Ципрас обяви референдум, на който гърците ще гласуват дали са „за“ или „против“ предложението на кредиторите. Във вторник, 30 юни, в последния ден на спасителната програма за Гърция Ципрас помоли за удължаването й и за трети спасителен план. Финансовите министри на еврозоната отказаха да се съгласят с молбата му. В сряда МВФ съобщи, че Атина не си е платила вноската и спомена думата „фалит“. Малко по-късно стана ясно, че Ципрас е изпратил писмо до председателите на МВФ, ЕК и ЕЦБ, в което дава назад и казва, че се съгласява с последните условия на кредиторите, като само иска малки промени по условията.

Очакваше се европейските лидери да са доволни от обрата на събитията. Този път обаче Ангела Меркел направи друго. Още във вторник тя заяви пред депутатите, че Германия няма да влиза в нови преговори за помощ с Гърция преди да стане ясен резултата от референдума. Вчера пък в обръщение към нацията Ципрас заяви, че ще продължи преговорите с кредиторите, въпреки че ги нарече „безсрамници“. Той обаче пак поиска от гърците да гласуват „не“ на референдума. Ясно е защо. В противен случай правителството му трябва да подаде оставка.

Интересно е да се отбележи също, че след молбата на гръцкия премиер за нов спасителен план френският президент Франсоа Оланд призова за „незабавно“ споразумение. Определено различна позиция от тази на Меркел.

Международните коментатори на ситуацията в Гърция обръщат внимание на различаващото се мнение на Оланд и Меркел, както и не се изненадват много от популистките изказвания на Ципрас, макар че ходовете му вече изглеждат отчаяни. Двете големи икономии – Франция и Германия, се разглеждат от гледна точка на геополитическите им стремежи и желанието да се излезе по-бързо от кризисната ситуация за еврозоната.

Не трябва обаче да забравяме, че всички тези хора са политици, които се избират от мнозинството в техните собствени държави. Ангела Меркел е лидер на дясно-центристка политическа партия, а именно Християндемократическия съюз. Нормално е да изисква реформи спрямо политиката, която нейната политическа формация следва. Да не забравяме също, че германците са изморени от Гърция и определено недоволни от това, че въпросът се проточва, а те трябва да плащат за това. За повечето от тях солидарността е изчерпана. В тази обстановка е нормално Меркел да не се възрадва от съгласието на Ципрас по много от точките на предложението. Ако иска мнозинството от германците да продължат да я харесват, Меркел трябва да покажи твърдост спрямо „безочливите“ гърци.

Оланд пък е избран за президент на Франция от листата на лявата Социалистическа партия. В последно време сред левицата се надигат гласове против строгите икономии, които се налагат на Гърция. На този фон също е логична неговата реакция спрямо молбата на Гърция.

Ципрас е популист. Някои в България го сравняват с лидера на „Атака“ Волен Сидеров, само че по-хубав и по-млад. В Гърция, въпреки всичко, той не губи обществената си подкрепа, като се опитва да лавира между това да запази властта си, както и да измъкне държавата от създалата се ситуация. Отношенията към действията на Ципрас са логично разнопосочни. Ще видим накрая какво ще излезе от всички тези политически ходове и кой точно ще се измъкне най-печеливш.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

 

„Лудия Макс: Пътят на яростта“ утвърждава силата на жените

„Лудия Макс: Пътят на яростта“ (Mad Max: Fury Road) е каскадно преследване, в което по страхотен начин се изобразява силата на жените в свят без надежда. Присъствието на Макс е второстепенно в по-­голямата част от филма. Историята обаче се разкрива през неговите очи. Макс става и по­-видим в края на лентата, когато сюжетът се нуждае от решение.

„Лудия Макс: Пътят на яростта“ е четвъртият филм от поредицата „Лудия Макс“, като първите три излизат в края на 70­-те и 80-­те години на миналия век. Фактът, че филмът е от 2015 година определено го различава от предишните три. Ефектите са на ниво, а каскадите ­  изключително динамични. Почти няма момент във филма, който да не е напрегнат. Музиката, създадена за „Пътят на яростта“ и основно композирана от холандския мултиинструменталист Junkie XL , прекрасно пасва на динамичното действие.

Кинематографията също е на ниво. Режисьорът Джордж Милър определено обира овациите с изобразяването на сюжета. Героите се променят, развиват емоционално и създават връзка един с друг в действие почти без диалог. Филмът е движение. Почти всичко се развива в малкото пространство на движещ се автомобил. Милър обаче контролира всеки кадър. Получава се една много плътна история и много качествен екшън.

Статията първоначално е публикувана в TrueStory.bg.