Архив на категория: БГ действителност

А разбрахте ли, че Динко се надъха след Брюксел?

Вчера, 22 март, Брюксел видя това, от което се страхуваше в продължение на четири месеца след атентатите в Париж от 13 ноември миналата година. След терористични атаки на летището „Завантем“ и метрото в европейския квартал в Брюксел загинаха над 30 души и около 200 бяха ранени.

Със сигурност вчера всяка европейска редакция е кипяла от напрежение с многобройните разговори, възклицания, тракане на клавиатури и други съпътстващи действия. Журналистите и особено новинарите са специфично племе. Те се стремят да бъдат по възможност първи в съобщаването на новините, а после да намерят нов ъгъл, за който другите не са се сетили. При отразяването на бедствия и терористични атаки има обаче определени правила, които не винаги се спазват, като ненатрапване на жертвите, които може да са стресирани и да не искат да говорят, или преекспониране на бедствието с надеждата за повече четаемост и гледаемост.

Терористичните атентати от вчера бяха ужасно събитие и нямаше как да не разтърсят за пореден път Европа. Ние чувстваме Брюксел близо, защото за него говорим често, а много от нас имат близки и приятели, работещи там. Широкото медийно отразяване на нападенията беше логично предвид значението на белгийската столица, международния отзвук и фокуса върху нуждата от много добри антитерористични мерки. Живеем в опасен свят, в който тероризмът явно ще присъства.

Това, което някои обаче забравят, е отговорността на журналиста. Журналистът е тук, за да осведомява, за да представя гледни точки, да бъде коректив на властта и да дава на гражданите достъп до информация и платформа за публичност на техните проблеми. Журналистът не е тук, за да плаши, да стресира, да наслагва предразсъдъци и да обслужва популистки цели, защото повече ще се чете/гледа.

На фона на терористичните атаки от Брюксел, които не бяха първите и едва ли ще са последните, се надигнаха, абсолютно очаквано, крайно десните гласове, които обявяват исляма за абсолютно зло, а бежанците за проводник на това зло (с всичките им съпътстващи злини). Крайно либералните също говорят, защитавайки тезата, че всеки сме еднакви и пропускат да изкажат твърдост, затормозени от политическата си коректност.

Всъщност въпросът с тероризма, с ислямизацията и мерките за сигурност в днешния свят е комплексен. Заради това има нужда от комплексно решение и от хора, които могат да видят повече от една гледна точка. Хора, които ще могат да открият повече от една причина за насилието и нейните следствия. В момент на нужда от наистина интелигентен подход, никак не ни трябват праволинейни глупаци, които ще крещят това, което си знаят.

След терористичните нападения гласовете на популизма се надигат. Като правило тези, които проповядват омраза, са по-гласовите, защото крещят повече в телевизионните студиа и по не се свенят да използват груби или нецензурни думи.

Работата на журналиста е да въдвори ред в какафонията от гласове. Трудна работа е това – медиите се борят за зрители, читатели, трафик. Можеш да се отклониш от пътя и после да се кефиш на хилядите лайкове под статия „Динко се надъха да лОви бежанци“. А рекламодателите ще си кажат – „Брей, колко много импресии, явно сте много четаеми, нека рекламираме при вас“.

Вие разбрахте ли, че Динко, станал известен благодарение на журналиста Антон Хекемян, който първоначално го прослави, се „надъхал“ да лови бежанци след атентатите в Брюксел? Ако сте разбрали, значи четете Мартин Карбовски. А Карбовски, надушващ гадната история като хиена, надушваща мърша, няма как да не направи материал с Динко. И после хората, информиращи се във Facebook от знайни и незнайни медии, ще се кажат: „Ба, тези бежанци, виж какво стана в Брюксел“. А след това се надъхват като Динко.

Е, вероятно не мога да виня Карбовски, който смята, че представя невидяната гледна точка. Но отговорността на журналиста не е да надъхва хората (кой подготвен, кой неподготвен) да бият други хора (кои виновни, кои невиновни). Много ми е интересно един Динко как ще се изправи срещу въоръжен терорист с бронежилетка, преминал обучение в Сирия.

Гледните точки трябва да се чуват, но ако прекалим (а ние прекаляваме), то ще започнат да ни управляват праволинейните глупаци, които знаят само едно нещо. И не, не говоря за крайните либерали (те се опитват да гледат надълбоко, макар че им липсва твърдост).

Динко не е решение, но типът „Динко“ е най-гласовит. И хората с мнение по средата май стават по-малко, защото са по-безинтересни и не толкова гледаеми.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

2 млрд. евро ли струва стабилността?

Тази седмица България задлъжня с 2 млрд. евро. Това не е малко – някъде около 4,5% от брутния вътрешен продукт на страната за миналата година. Новината мина почти незабелязана в публичното пространство. Споменахме го, когато Министерството на финансите изпрати информация, че е продало двете емисии облигации за общо 1,994 млрд. евро, и го споменахме в някой-друг постен коментар, че емисиите били продадени при много изгодни лихви.
Освен в специализираните предавания и медии новината за новия значителен за икономиката ни дълг не получи, например, нужното внимание в редовните телевизионни емисии. А, знаем, че те се гледат повече. Тази седмица пак се занимавахме с боя на пътя. Не казвам, че не трябва се възмутим от него, това е страшният битовизъм на безнаказаното общество, в което живеем. Нека обаче обърнем внимание и на нещо, което ще е важно за нашите деца… доколкото останат.

Факт е, че новите емисии облигации за 1,144 млрд. евро и 850 млн. евро са продадени при наистина изгодни доходности Това и казаха мениджърите на емисията и финансовото ведомство. Те заявиха, че са решили да се възползват от „благоприятните пазарни условия“ след решението за количествени улеснения от Европейската централна банка (ЕЦБ) този месец и взели бързо решение за осъществяване на трансакцията. Всичко точно.

Този дълг обаче едва ли ще доведе до икономически растеж, а средствата няма да се използват за стимулиращи растежа политики.

В отговор на въпрос от депутата Мариана Тодорова от АБВ финансовият министър Владислав Горанов обяснява, че дългът от 2 млрд. евро ще се използва за покриване на бюджетния дефицит и за изплащане на стар дълг. Освен това парите могат да отидат за заделянето на резерв, който да послужи при необходимост след оценка на активите на банките. Конкретно за последното става дума за предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.

Дългът е по-евтиният финансов ресурс от собствените средства и умното балансиране между двата източника създава успешни инвестиционни проекти. При равни други условия е добре, че държавата е взела заем при изгодни условия.

Държавата обаче е различно от частно предприятие. Държавата сме ние. Точно и заради това спокойно може да напишем в заглавие „Взехме заем от 2 млрд. евро“. Взехме го и ние ще го плащаме. Затова ни трябва конкурентна хубавичка икономика.

Същевременно в Европа от доста време живеем в дефлационна среда и всички се страхуват от нея. По принцип не би трябвало дефлацията да е лошо нещо. За задлъжнелите икономики обаче е.

Когато имаш растеж, имаш и инфлация и всички се радват. Когато обаче финансираш икономиката си най-вече с дълг (САЩ, Япония), растежът ти е задължителен. Не е лошо и икономиката да расте по-бързо от задлъжнялостта. Инфлацията помага, защото намалява цената на дълга. При дефлация плащаш повече.

Нашата икономика, макар и отчела ръст от 3% за миналата година, се крепи най-вече на еврофинансиране. А сега взимаме заем, който няма да се използва дори за социални мерки, а за покриване на стари кредити и може би за преструктуриране на банкови активи.

Тук вече идва и другият въпрос: Колко зле ще се окажат резултатите от прегледа на качеството на банковите активи? Преди време писах, че може спокойно да сме предубедени към оценката на банковата система, защото регулаторите не доказаха, че могат да предотвратят нещо толкова грандиозно като фалита на КТБ. Вчера председателят на УС на Райфайзенбанк (България) Оливер Рьогл заяви, че прозрачността на резултатите ще зависи това дали са открити малко или много проблеми. Това ще зависи от БНБ и навежда на мисълта, че ако има много проблеми, това няма да се разбере.

В момента сме взели 2 млрд. евро и в края на година, когато може и да се наложи голяма част от тези пари да се използват за преструктурирането на някоя проблемна банка, Владислав Горанов сигурно ще се потупа по рамото за предотвратения пореден крах в банковата сфера. И ние пак ще бъдем стабилни.

Въпросът е, че стабилността е хубаво нещо. Ако пак стане казус като КТБ, всички инвеститори – и наши, и чужди, биха избягали от страната, защото ние наистина няма да изглеждаме сигурна дестинация за инвестиране. И това на фона на геополитическата обстановка. Да, пълната прозрачност и разкриване на проблемната банка или банки може да е лошо и да създаде паника. И тук се отваря принципният въпрос не само за България, но и за всички настоящи икономики. Трябва ли за пореден път гражданите да спасяват големите бизнеси, които не могат достатъчно добре да се управляват? Не трябва ли носещите отговорност за лошото управление да понесат последствията? Трябва ли да взимаме заем, макар и изгоден, във все още дефлационна среда и то заем, който няма да се използва за растеж? Струва ли си за постигане на стабилност? По-лошо ли ще стане или по-честно, или и двете?

Гледната точка първоначално е публикувана в Actualno.com.

За тези, за които криминалното досие е форма на нормалност

В днешно време кой не е криминално проявен, те нямат влезли в сила присъди. Това заяви работодателят на биячите от Околовръстното в София Ивайло Борисов-Ториното, който им плащал „на черно“, нямали трудови договори и не им искал свидетелство за съдимост. Четирима мъже, които пребиха в сряда лекоатлетите Васил Наумов и Мария Димитрова, са задържани. За Ториното, който е приближен на Златко Баретата „момчетата“ били предизвикани.
„В днешно време кой не е криминално проявен“, въртя си аз думите в главата и недоумяван. Недоумявам и следващите „нямат влезли в сила присъди“…. Е, значи са чисти като сълза…

Изглежда ние всички си живеем в собствените си социални похлупаци, а за Ториното си е супер нормално някой да е криминално проявен. Пък и щом няма присъда, значи всичко му е окей на човека, просто малко се провинил за някоя глупост. Хващаме ги, но ги пускат. Гледната точка от другата страна изглежда е същата.

Добре, че пострадалите Васко и Мария са що-годе известни, че МВР и прокуратурата да се разработят. Превантивно главният прокурор Сорир Цацаров тръгна да прави извънредна среща с главния секретар Георги Костов да си говорят за опазването на обществения ред. Те не бяха ли забелязали и преди, че има проблем?

Спомняте ли си Тодор от Враца? Накрая съдебната експертиза каза, че момчето е починало от исхемична болест на сърцето. Но хората, с които се би, не ви ли изглеждаха подобни – големи здрави мъже, които в крайна сметка излязоха нападнатите и предизвиканите.

При Тодор хората се възмутиха от агресията на изживяващите се като мутри и живеещи в 90-те „безмозъчни“ (цитирам хората) „малоумници“ (пак точен цитат). Вълната от недоволство обаче намеси и темите като липса на правосъдие и ненужна полиция, корупция и другите съпътстващи проблеми.

Накрая обаче устремът спря. Оказа се, че Тодор не е починал вследствие на боя. Ама е имало бой, нали…

Нормалните спокойно могат да се отъждествяват с Васко и Мария. Затова социалните мрежи са препълнени с коментари за „уродите“, които трябва да си понесат наказанието, за момчетата, „които толкова си могат, защото са дебили“, за нуждата „такива като тях“ да бъдат вкарани в затвора.

Обществото иска сигурност. Искаме да живеем в нормална среда, където да си пуснем децата ни да играят и да пуснем себе си спокойно по улиците. Не че не може пак да ни оберат, пребият или нещо друго… Искаме обаче наказание за виновниците, искаме да ги е страх от правосъдието.

Но безмозъчните момчета с палките, които работят за тези с прякорите явно се чувстват сигурни. Те са приближени (каква яка дума) на голямата батка с прякора – ако нямаш прякор, не си ти, ако нямаш тиренце след фамилията, си никой. Те се чувстват защитени от големите си размери, от присвитите очички, от наболата брада, от твърдото си поведение и думи, от името на голямата батка. Ние ги хващаме, ама те ги пускат….

Знаем, че имаме много полицаи по улиците. Имаме и дейност. Хващат момчета заради цигара марихуана и те си остават с полицейска регистрация за злодеянието. Хващат се момчетата с тревата, защото често те са безобидни, а за другите лоши трябва да има доказателства, трябва да има заповед от съда (не, че за претърсване за трева не трябва да има предварителни данни, които да обосноват полицейското претърсване, но това обикновено не се се случва).
Полицията има трудната работа да се позовава на закона, а законът обикновено е бавен и тромав. Полицията обаче има задължението да знае как да си върши работата и ползва закона, за да опазва обществения ред. Мен не би трябвало да ме интересува, че им е трудно. Трябва да имам респект, че ме пазят, въпреки че им е трудно. А сега въпросът – дали ме пазят?

Страхувам се социалният похлупак на Туриното да не е по-голям от моя. И всъщност нормалните да сме едно малцинство, възмущаващо се във Facebook. Една шепа хора, които се опитваме да говорим за начини на поведение и налагаме морал на едно мнозинство от туриновци, за което е супер в реда на нещата да имаш криминално досие (на биячите обаче не е от притежание на марихуана, а имат регистрация за изнудване, средна телесна повреда, грабеж, престъпления по транспорта, управление на кола с алкохол и без свидетелство за управление). Едно малцинство, което безрезултатно иска от закона да защити обществения ред, когато обществото е пълно с биячи с палки, знаещи, че присъдите им никога няма да влязат в сила.

И накрая ние няма да сме нормалните, а малцинството, което само кряка, че иска справедливост.

Мнението първоначално е публикувано в Actualno.com.