Архив на категория: БГ действителност

Забравихме войните и не знаем историята

Днес се навършват 70 години от края на най-кървавия конфликт в историята. Втората световна война убива милиони и разрушава страни. Впоследствие тя разделя Европа на източна и западна част, като те все пак не влизат в открит въоръжен сблъсък помежду си през цялото това време. Континентът дълго помни ужасите на Втората световна война и не иска да ги повтаря.

Сега обаче е друго. За 70 години поколенията са се сменили и на нас, европейците, войната тук ни се струва невъзможна. Континентът е safe heaven (англ. букв. – убежище, сигурно място) от тази гледна точка. Дори Украйна е нереална. Моята баба, която ще навърши 81 години, помни единствено как е чакала баща си да се върне от фронта. Тогава е била на 10 години.

Европа в момента отново е разединена, защото паметта на обществата е слаба. Историята знае, че винаги е имало времена на примирие, които са траяли с десетилетия, и неизбежно след тях са избухвали конфликти. Поколенията сега са забравили войната и солидарността между нациите отново изчезва. Не говоря само за Европейския съюз, Европа е мястото и на Русия, Украйна и Армения.

Европейският съюз днес отбеляза Деня на Европа, а Русия – Деня на победата. Германският Бундестаг заяви, че на 9 май Германия е била „освободена“ от нацизма и отново поиска прошка. Същевременно Русия показва сила, мощ и нов танк. Посланикът на Москва у нас коментира в интервю за БГНЕС, че Европа нямаше да е толкова просперираща, ако не беше руският войник. Разглеждането на историята, както винаги, зависи от политическите събития в настоящето. Вчера в България говорихме за историята и как тя трябва да има обективен прочит. Неадекватните хора от „Атака“ не знам коя история четат и защо точно те се борят срещу фашизма, но както и да е… Росен Плевнелиев заяви, че фашизмът и комунизмът са двете лица на една монета. Радан Кънев не поиска да се отдава почит на Съветската армия, защото тя е извършвала репресии в Източна Германия и Унгария. Добре, че ние сме ги приели с отворени обятия…

Проблемът на България е, че ние не познаваме историята си заради дългите години на изопачаване по време на комунистическия режим. Баща ми и аз сме учили различна история. Проблемът ни е, че спорът за това кога е било по-добре, кой ни е освободил, ние на Изток или на Запад сме, започва още в семействата. Причинно-следствените връзки са непознато понятие, търсенето на националния интерес – още повече. Какво остава за парламента… Дядовците и бабите обичат старото време на комунизма, бащите и майките мразят прехода, децата гледат с надежда към Европа. Нормално е поколенията да имат различни гледни точки, не е нормално обаче да са учили съвсем различна история. Това е и една от причините за липсата ни на разбиране за това към коя част на Европа принадлежим. Та ние чак сега се сещаме, че България е на Балканите и че би трябвало да има най-силна връзка със съседите си (дори с Румъния)…

Всъщност как да намерим мястото си в Европа, когато не знаем и имаме изопачена представа за това какво е било мястото ни преди 70 години.

Мнението първоначално е публикувано в TrueStory.bg.

„Пуканки“на Блатечки – час откъсване от бремето на нормалния живот

Миналата седмица ходих на театър – похвално само по себе си, като се вземе предвид, че последната половин година не намирах време за тази културна дейност. Гледахме „Пуканки“, по семейно… И се смяхме доста, макар че постановката по-скоро резултира в тъжна равносметка за битуването в настоящата действителност… Но нека започна отначало…

„Пуканки“ може да се гледа в театър „Открита сцена“ в София. Режисьор еАсен Блатечки, който играе и една от главните роли в спектакъла. Участват още Милена Маркова (Маца), Стефан Иванов, Невена Бозукова, Александър Александров, Яна Маринова и Снежана Макавеева. Автор на пиесата е англичанинът Бен Елтън, като тя е адаптирана по едноименния му роман. Книгата излиза още през 1996 г. Творбата на Елтън е типична за духа в средата на 90-те години на миналия век и споделя теми с редица филми от това време, включително „Убийци по рождение“ и „Криминале“.

В пиесата „Пуканки“ се разказва за известния режисьор Брус Деламитри (в ролята Стефан Иванов). Той е типичен представител на богатия развратен Холивуд. Деламитри прави филми, които всички гледат, но никой не понася. Уейн (Асен Блатечки) и гаджето му Скаут (Милена Маркова) са убийци, но не наемни, както пишат в някои представяния на постановката. Двамата убиват за удоволствие, или както те казват: защото много се кефят („а как само кръв се пръска“). Връзката между известния холивудски режисьор и двамата луди е особена.

Пиесата определено е забавна. Поне аз се смях с глас. Това обаче не значи, че не е сериозна. Постановката засяга важна тема за американското общество и по-конкретно нуждата му от реалити формати. Да не забравяме, че този проблем е разглеждан в романи от „1984“ до „Игрите на глада“. Първоначално зрителят остава с впечатлението, че ще си говорим просто за пагубното влияние на Холивуд върху обществото. Впоследствие ни става ясно, че фокусът е друг – обществото е това, което е създало „чудовището“ в лицето на съвременната телевизия – нуждата й от рейтинг на цената на всичко и човешкия живот като игра.

„Пуканки“ засяга не една тема и определено дава интересен поглед върху действителността, която, за разлика от 90-те години на XX век, вече ни е позната и на нас. Асен Блатечки и Маца играят в типичния си стил, но определено пресъздават чудесно героите си. Особено ми хареса начинът, по-който е избран изказът на Уейн и Скаунт – пошъл и жаргонен, обаче побългарен, за да представи в пълнота от кой точно слой идват героите. Стефан Иванов играе чудесно в ролята на Деламитри.

Пиесата освен всичко останало е дълга само час и половина. Така „Пуканки“ се превръща в прекрасна възможност да си починете и да се откъснете от бремето на нормалния живот за кратко.

Статията първоначално е публикувана в TrueStory.bg.

ТВ7 – кратка е медийната памет, голям е медийният шум

Вчера беше паметен ден. Знаете ли, че преходът свърши. Заради искане на Европейската комисия, както е посочено в мотивите, се отменя важна клауза в следприватизационния контрол у нас. Това стана след гласуване в Народното събрание. Освен това се реши да падне забраната офшорни фирми да не могат да участват в капитала на дружества, притежаващи земеделска земя в България – отново по решение на депутатите в парламента. Имаше и други по-важни и по-малко важни гласувания…, както обикновено. Това обаче нямаше никакво значение и не привлече големия медиен интерес заради една друга сага – този път с ТВ7. Кредиторите тръгнаха да си искат вземанията чрез съдебен изпълнител, а журналистите от телевизията дадоха отпор, говорейки за нарушаване на работния им процес и ограничаване на свободата на словото.

„Това никъде не се е случвало”, „В България, член на Европейския съюз, през 2015 г. се случва подобно нещо”, „ТВ7 пише история”, гласяха коментарите на журналистите от телевизията във вчерашния ден. Те дори имаха смелостта да скандират КОЙ, когато носачи, придружени от стотина полиции, дойдоха, за да търсят имущество, покриващо кредитите от КТБ.На всеки малко по-интересуващ се човек му е ясно, че ТВ7 със сигурност не беше защитник на добрите журналистически практики, обективност или етика през последните няколко години. Особено, когато незабравимият Николай Бареков беше начело на медията.Който Костинброд вади, от КТБ умира” се превърна в популярна реплика.Отвратително е обаче подсмихването и коментара, че „така им се пада”. Да, ясно е, че журналистите в ТВ7 бяха загубили идеята какво значи да си „независим”, „свободен” или там както се нарича нормалната медийна дейност. Няма и голямо значение дали това са същите хора или не, или на кого точно са изцапани ръцете в ТВ7, както Иван Бедров коментира. Отвратително е, че отново сме полицейска държава. Отвратително е, че по такъв начин се влиза в телевизия и то толкова голяма. Определено гадно е, че постоянно гледаме сеир, а полицията и изпълнителната власт отново не са наясно или се правят, че не знаят какво става.

Отвратително е, че се вдигна шум, който, вярвам, е за отвличане на вниманието от нещо друго. Защото у нас е практика да се отвлича внимание, да се създават истории, да се коментират спекулации, когато истината е толкова близко.

Ние някога дали ще разберем какво стана с КТБ и КОЙ точно спечели? 

Относно въпроса, че случилото се с ТВ7 е прецедент – ами не точно. Има доста подобни случаи и всякакъв род влизания в телевизии, които предвизвикаха по-малко медиен шум. Може би, защото нямаше камери толкова наблизо и толкова веднага.

Например в края на ноември 2012 г. българският клон на гръцката “Алфа Банк” искаше да придобие вестниците „Капитал” и „Дневник” заради необслужени кредити от собсвениците на медийната група „Икономедиа”. Тогава „Икономедиа” беше платила с два месеца закъснение задълженията си. В същия ден на плащане обаче банката вписва в Търговския регистър искане за изпълнение на залога към кредита, т.е. придобиване на заложените „Капитал” и „Дневник”. Може би журналистите от ТВ7 не си спомнят за този случай, защото тогава нямаше как да го отразят. Кратка е медийната памет и се чудя колко дълго и ние ще помним ТВ7.

Коментарът първоначално  публикуван в Actualno.com.