Архив на категория: БГ действителност

Колко е „прекрасно“, че военният министър не вярва в прокуратурата

Аз съм уверен, че проверката на прокуратурата няма да установи нищо, но съм сигурен и че няма никой вече да смее да дойде при мен да ми предлага подкуп“. Това каза вчета пред БНТ министърът на отбраната Николай Ненчев. Миналата седмица в интервю пред в. „Сега“ Ненчев заяви, че му е бил предлаган подкуп при съгласие от негова страна да подпише договор за поддръжката на военните самолети МиГ-29. Прокуратурата веднага след това попита защо не е била уведомена за това и започна проверка по случая.

Прекрасно!Прекрасно е, че прокуратурата е започнала проверка. Също толкова чудесно е, че министърът на обраната открито твърди, че са му предлагали подкуп. Лошото обаче е, че военният ни министър въобще не вярва, че проверката ще доведе до реални резултати. Първият вариант е Николай Ненчев да си е измислил предложението за подкуп и затова прокурорското разследване да не намери нищо. Вторият вариант е прокуратурата да не успее да открие следи, защото е пълна със зависимости и ръководена от определени интереси. И затова министърът на отбраната си позволява също толкова открито да твърди, че не вярва да се установи нещо. Всъщност с думите си Ненчев заявява, че не вярва на прокуратурата, което още по-чудесно разкрива плачевното състояние на българската съдебна система.По-малко похвално е, че Ненчев не отговаря кой точно му е предлагал подкуп, като от думите му става ясно, че са страни, защитаващи руските интереси. Разкриването на лицата би могло да навреди на разследването, но както самият министър каза – той не вярва на него. Може би всичко е прах в очите и военният ни министър иска да отклони вниманието от… нещо друго, а може би се опитва да се защити от някого чрез медийните си изяви. Забележете, че той говори за предложението за подкуп и за липсата си на вяра в прокуратурата пред медии. Последната тук е второстепенен участник.

Заключението на Николай Ненчев е, че вече няма да посмеят да му предлагат подкуп, защото се е разприказвал пред медии за желанието да се подпише договор с руската страна за 80 млн. лв. за поддръжката на МиГ-овете и предложението за „сериозни проценти“ от сделката. Публичното твърдение, че има някой, който защитава руските интереси и предлага „проценти“ на министъра на отбраната на България трябва да е голям скандал и трябва да предизвика повече от проверка на прокуратурата. Трябва да има резултати, трябва да има и политическа реакция. Според Ненчев обаче „нищо няма да се установи“, а всеки знаел за какви проценти ставало дума. Тъжна истина е и това е ужасно, че на такова високо ниво толкова лесно се коментира невъзможността прокуратурата да си свърши работата.

Мнението първоначално е публикувано в Actualno.com.

Не, рекет си е, г-н Симеонов

Не, не е рекет. Ние просто напомнихме на господин Искров, че искаше да си ходи. Това каза днес пред „Нова телевизия” Константин Симеонов, адвокат на небезизвестния Цветан Василев относно изтеклия миналата седмица клип, показващ Василев и гуверньорът на Българската народна банка Иван Искров в дружна прегръдка да пеят „Назад, назад, моме Калино“.

Колко по адвокатски говори юристът, съвсем в стила на дон Корлеоне. Обаче тук нямаме конска глава в леглото, която да „напомни” за действията в правилната посока. В българската версия се появява изтекъл клип от „личния архив” на Василев, който има за цел да напомни на Искров, че последният искаше да напусне поста си на управител на БНБ още миналата година.И пак се разиграват едни игри, размятат се кирливи ризи. Българската общественост го играе простия зрител, гледащ сеир. Простият зрител иска да разбере за какво е цялото това боричкане и да стане ясно кой накрая ще излезе отгоре. Проблемът е обаче, че сагата продължава твърде дълго. Сериалът, включващ различни действащи лица в различни изтекли видеа и изображения (снимката на финансовия министър Владислав Горанов с Делян Пеевски) от всякакви „лични архиви”, е вече твърде мъчен за гледане. Кирливи ризи явно има много, а никой не се учудва, че зависимостите между хора, окопали се „там горе”, са повече от сериозни.

Да се върнем обаче на думите на адвоката на Цветан Василев – ами, не, това си е изнудване г-н Симеонов. Няма значение, че Искров трябва да си подаде оставката и няма значение, че явно не е бил неутрален спрямо Василев. В момента едната страна изнудва другата в опит да събуди отново някаква обществена или политическа реакция. Явно Цветан Василев в момента има само това и разчита единствено на разкриването на информация за определени неудобни нему лица на високи постове, за които ние всички си знаехме, че са свързани.Ще видим обаче дали това изнудване ще доведе до нещо и дали ще има реакция.

Мнението първоначално е публикувано в Actualno.com.

Медийно отразяване по първоаприлски

Вчера беше 1 април – ден, малко по-различен от всички останали. На 1 април медиите могат спокойно да си позволят да ни лъжат с някоя и друга забавна шегичка – минималната заплата щели да я вдигат на 1000 лв., Делян Пеевски купил медия (ако е вярна тази информация, едва ли ще се оповести официално), Бойко Борисов произнесъл на глас името на Пеевски и някои други. 1 април е още по-чудесен, защото тогава медиите си позволяват да бъдат оригинални и да имат истинско авторско съдържание – ами, тъпо си е да крадеш лъжата на конкуренцията. Ако можеше да се случва и по други поводи, би било прекрасно.

Лошото на 1 април обаче е, че е един от дните, в които е наистина трудно да различиш истинска от фалшива история. Реалността става доста брутално изкривена, а понякога ти се иска новината да е от категорията „неистински“, защото в противен случай ти е тъжно.

Вчерашната тъжна, но истинска новина, беше за обвинения от прокуратурата журналист от Казанлък Георги Манев. Причината за повдигнатите обвинения е репортажът на Манев и „Пресс ТВ“ от 1 февруари за наводненията в града. Според прокурора Кръстин Кацаров с журналистическия материал се всявало паника. Репортажът отразява засегнатите от наводненията няколко фирми в Казанлък и оплакванията за липсата на реакция от страна на общината. Манев обяснява пред Клуб Z, че това е поредният натиск срещу журналистиката.

Всъщност новината за обвинението срещу Манев излезе още на 31 март, публикувана от самата „Пресс ТВ“ (www.presstv.bg) и не е първоаприлска шега. Същата вечер сайтът за разследваща журналистика „Бивол“ пусна в страницата си във Facebook линк към статията на телевизията. Всички останали медии разбраха, че това е новина малко по-късно. Вчера следобед Клуб Z излезе с просторен материал по темата, като беше потърсил и Георги Манев за мнение. В статията, озаглавена „Прокуратурата започна пролетно почистване. В медиите“, се дава информация и за повдигнатите обвинения срещу собственика на frognews.bg Огнян Стефанов, който е привикан по дело за несъстоятелност на фирмата, която закрива преди четири години. Клуб Z прави връзка между обвиненията на двамата журналисти и Делян Пеевски (в тази връзка са интересни коментарите под самата статия).

В. „Труд“ малко по-късно следобед писа, че „репортаж за наводнение може да донесе обвинение за всяване на паника на журналист от Казанлък“. „Не съм подписал заповед за привличане на обвиняем“, казва прокурор Кацаров, цитиран от вестника, което и обяснява въведението „може да донесе“. Кацаров продължава: „Манев е призован, подсказали са му да си води адвокат и, че може да бъде привлечен като обвиняем, но аз не съм подписал подобна заповед“. Това е, не е бил той, но все пак Манев трябва в петък да е пред съда.

Явно осъзнавайки, че това не е неновина, останалите онлайн медии и информационни агенции публикуваха статии по темата, къде по-малко или повече подробни, в края на работния ден около 18-19.00 ч. В централните емисии на bTV, „Нова телевизия“ и БНТ информацията за обвиненията срещу журналиста не присъстваше. „Дневник“ и „Капитал“  също не публикуваха нищо по темата, но предполагам, че ще го направят утре или в събота в статия под формата на обзор (както обичат да правят и което ги измъква, ако са пропуснали някоя тема през седмицата).

Свободната обективна журналистика в България е по-скоро химера, която много бих искала да се превърне в реално животно, че да мога да се докосна до нея. Няма значение дали тук са намесени дългите ръце на партии или икономически групировки. По-лошото е, че общината на Казанлък явно си мисли, че е съвсем в реда на нещата да се сплашва местната телевизия – и то с прокурор. Според „Пресс ТВ“ освен това полицията по напътствията на прокурора е поискала от Славка Самарска, изпълнителен директор на медийна група „Вис виталис“, която е собственик на телевизията, да подпише полицейски протокол за предупреждение, че медиите, които управлява, няма да критикуват общината на Казанлък. И тук медията е трябвало да каже: „Добре, повече няма да правим така“.

Наличието на безхаберна журналистика при отразяване на бедствия е факт. В разглеждания случай обаче говорим за представяне на гледната точка на пострадалите, оплакващи се от липсата на действия от страна на отговорните за това институции. А ако пък всичко е било преувеличено, то общината е имала достатъчно възможности да представи своята гледна точка, а не да търси прокуратурата. За съжаление действията й не са прецедент от гледна точка на натиск срещу журналисти (а тук дори не говорим за разследваща журналистика).

Още по-тъжното обаче е спорадичното отразяване от другите медии на обвиненията срещу Георги Манев. Много се надявам една от големите телевизии да направи по-обстоен материал по темата, но сигурно ще си остана с надеждата. Българските медии и журналисти гледат да не се изложат и случайно да не публикуват или излъчат нещо не както трябва. Добре, че малко по-реномираният Клуб Z и агенция БГНЕС подхванаха новината, за да я видят и другите. Иначе кой ще обърне внимание на оплакванията на журналист от малка и неизвестна в столицата регионална телевизия?

Отразихме бурно и говорихме за свободата на медиите, когато се случи атентатът над „Шарли ебдо“. За нашите си проблеми обаче не можем да говорим и не искаме. Мъчно е да се обсъждат сложни и обществено значими теми. Къде-къде по-лесно е да се дебатира по телевизора „за“ или „против“ кърменето в мола. Обективна журналистика не съществува на много нива.

Коментарът първоначално е публикуван в TrueStory.bg.