Архив на категория: Светът – гледна точка

Ние ще претръпнем, а терористите ще загубят нещо важно

След терористичните атаки в Париж и Брюксел медиите, включително и българските, бяха обвинени, че не обръщат еднакво внимание на нападенията в европейските столици, както на тези в Бейрут, Анкара или Лагос. Медиите и хората, които бяха Je suis Charlie, но не бяха Je suis Ankara, бяха наречени лицемерни.

Закон на журналистиката е, че колкото по-близо се усеща някакво събитие, толкова по-отразено е то. Писала съм го не веднъж, както след атентатите в редакцията на „Шарли Ебдо“, така и след отвличането на около 200 момичета от „Боко Харам“ в Нигерия. Винаги е ужасно, но не винаги получава еднакво внимание. И това е логично, говорим за близост, говорим и за възприятия. Брюксел чувстваме близо, Лондон, Белград… Малайзия не толкова. Трябва ли да се чувстваме виновни за това?

Идеята на терора е да всява страх и да разклаща чувството за безопасност. Терористите плашат гостите на Турция и ще нанесат големи вреди на туристическата индустрия в страната тази година. В Египет беше същото. Терористите развалят общества и подкопават официалната власт. Разбира се, те печелят от това.

Париж и Брюксел се възприемат за центъра на Европа. Кой не мечтае да отиде в Париж? В колко филма и книги френската столица е описвана като мечтан или поне много интересен град? Брюксел е столицата на ЕС – там живеят наши познати, там се срещат управляващите на всички държави в ЕС. Когато нещо ужасно, като терористичен атентат, се случи в тези градове, шокът е обясним, както и неговото отразяване.

Всъщност фактът, че сме шокирани, показва, че ние чувстваме, че живеем в един достатъчно сигурен свят. Може да ни се случи да загинем в самолетна или автомобилна катастрофа. Европа обаче забрави войните, а масовите прояви на тероризъм от непознатия Далечен Изток се усещат като нещо плашещо, но ново.

Не казвам, че медиите трябва да подпомагат нападенията с наслагването на чувство за страх и да преекспонират всекидневно колко много сме заплашени. Но смятам, че дори и това да стане, то сигурно ще отмине. Ние ще претръпнем.
Не искам да живеем в свят, в който терористичните атаки са нещо нормално, а рисковете вече да с един повече – автомобилна или самолетна катастрофа, или атентат. Ако обаче това стане и тероризмът е новото нормално, то Европа ще претръпне, а терористите ще загубят основно средство за пропагандиране на идеите и управление на целите си.

При отразяване от страна на медиите значение също има повтаряемостта на събития. Когато се случва по-често, то шокиращите новини биват замествани от тези, които обобщават, анализират и търсят причините. И хората гледат по-малко… Защото е поредната катастрофа, а тогава си казваш: „Дано да няма близък загинал“. Да, лицемерно е, да, ужасно и нечестно е. Но такава е психиката на хората. Това може и да е загубата за терористите. Ние вече няма да се впечатляваме толкова.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

Не е виновен ислямът. Хората, които го използват, са

Не, ислямът не е проблемът. Държавите и хората, които целенасочено го използват, за да управляват маси, са проблемът. Да, ислямът може да се тълкува по начини, според които той проповядва насилие. Но нека да не забравяме, че Корана, както всяка друга книга, се чете от хора. Образованите мюсюлмани много добре знаят какво значи тяхната религия и как се чете Корана. Необразованите или тези, които го използват, за да проповядват Джихад на меча, са наясно какво да извлекат и какво да казват на незнаещите маси.

Да, християнството също е преминало през своя тъмен период на насилие. Сега религията и църквата нямат тази власт над процеси, защото държавата и религията са се разделили преди столетия. Църквата отдавна не може да се меси в светската власт. Много мюсюлмански държави обаче по този критерий са някъде в нашето Средновековие.
Може би ислямът не може да се промени и няма как да се реформира по примера на други религии. Не може обаче да обвиняваме религията, която просто обслужва определени властови кръгове с цел пълно подчинение на хора. Ислямът няма да може да се реформира, защото хората, които получават власт чрез него, не искат това да стане.За исляма е характерно тълкуването на Корана. Тазгодишният носител на наградата „Сахаров“ за свободата на мисълта обаче е осъден, защото си е позволил да даде възможност на хората да говорят за вярата си – и да тълкуват някои неща. Раиф Бадауи е блогър от Саудитска Арабия, който е създал уебсайта „Свободни саудитски либерали“ – онлайн платформа за политически и религиозни дискусии. През 2012 г. той е обвинен за обида срещу исляма. А, да, смята се, че Бадауи си е позволил да изрази съмнението, че ислямският университет „Имам Муха́ммад ибн Сау́д“ се е превърнал в свърталище на терористи. В момента Бадауи продължава да бъде в затвора.
Да, може би ислямът е перфектен за страни като Саудитска Арабия. Смятам обаче, че целенасочените стремежи за контрол на масите, могат да се възползват от която и да е идеология.
След атентатите в Париж мюсюлманите, живеещи в западната част на света, призоваха да не бъдат свързвани с тероризма и че ислямът не проповядва тероризъм. Това стана и след нападението на редакцията на „Шарли Ебдо“ във френската столица в началото на годината. Въпреки няколкото десетилетия на съжителство, християните и мюсюлманите в Западна Европа явно все още не се познават. Обществата се променят и възприемат бавно.
Ние, българите, знаем какво значи ислям и кои са мюсюлманите. Не смятам, че свързваме тази религия с тероризъм. Какво обаче е страшното при грешното използване на религията – да се дадат автомати на няколко деца на по 15-16 години, които не знаят как да пишат правилно на български и да им кажат да ходят да се бият в името на Аллах. Защото е яко и така трябва. Ето това е другият проблем – освен тези отгоре, които използват религията, има и достатъчно необразовани глупаци без развити ценности, които ще се хвърлят да умират в името на Бог. Да, има и психопати сред терористите, но всички знаем за пропагандата.
А пропагандата вирее на определени места при много добра организация за поддържането ѝ.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

Сноудън в Twitter: Велико!

Американският шпионин и бивш служител на американската Агенция за национална сигурност (NSA) Едуард Сноудън от снощи вече има профил в социалната мрежа Twitter.

Сноудън стана световно известен през 2013 година, когато разкри секретни програми са наблюдение на американската държава, а сега се укрива в Русия. Първият „туит“ на американеца е „Можеш ли да ме чуеш сега?“ („Can you hear me now?“) и към момента е споделен 92 хиляди пъти.

Сноудън е велик!С вчерашното си появяване в една от най-значимите социални мрежи в света бившият служител на NSA доказа, че личността има значение (с условието, че в конкретния случай тази личност е направила обществено достояние топ секретни данни на САЩ и се търси от американското правителство). С присъединяването си към Twitter Сноудън се утвърждава още повече като важна фигура в обществения дебат за защита на личните данни, гражданските свободи и нуждата или заплахата от наблюдението от страна на правителството; дебат, който се развихри през юни 2013 година.

Това, което направи впечатление обаче, е колко разтърсващо Сноудън се включи в Twitter. Към момента на написване на тази статия, той има над 870 хиляди последователи за 15-те часа, в които има профил.

Нека отбележим, че Сноудън се укрива в Русия и въпреки различните часови зони в страната, там все пак си беше вечер (както и в България). Той искаше обаче да привлече вниманието в САЩ, а за тази географска ширина случващото се ставаше около обяд. Разбира се, нямаше как някоя медия да пропусне да отрази, че търсеният от Вашингтон шпионин има профил в Twitter.

От 7-те „туита“ на Сноудън първият е просто уникален. Изречението „Can you hear me now?”, споделено 92 хиляди пъти, е фраза, използвана често от американския мобилен оператор Verizon в телевизионни реклами. Определено Сноудън прави добре премислен ход и референция към подслушването на мобилните телефони от службите.

Вторият „туит“ на Сноудън пък е за астрофизика Нийл де Грас Тайсън. Когато преди време двамата разговарят в интервю, Тайсън пита Сноудън дали последният ще се присъдени към Twitter, на което бившият шпионин отговаря: „Това звучи добре, мисля, че трябва да го направим.“ Няма как да не се пропусне, че Сноудън е последвал само и единствено Агенцията за национална сигурност – абсолютно подчертана ирония с доза чувство за хумор.

Е, сега Сноудън го прави и то по-възможно най-добрия начин, от който трябва всички маркетинг специалисти да се учат.За тези, които се съмняват, че профилът на Сноудън е на руски трол, то Twitter го верифицира и съобщава за това пред редица медии, а и си говори с Нийл Тайсън. За тези, които си мислят, че все пак е повлиян или ръководен от някого…..

Нека поне за малко не изпадаме в параноя. Хайде, самото му влизане в Twitter е супер добро.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.