Архив на категория: Светът – гледна точка

Милиардите за спасителната помощ за Гърция – „пари като вестници“

Вчера от Европейската комисия (ЕК) потвърдиха, че ще искат България и останалите 8 страни членки извън еврозоната да участват в спасяването на Гърция чрез Европейския фонд за финансова стабилност. Министър-председателят Бойко Борисов ясно намекнал, че България няма да се съгласи с това. Британският премиер Дейвид Камерън каза същото. Международният валутен фонд (МВФ) предупреди, че сумата за спасяването на Гърция може и да е по-голяма, а главата на институцията Кристин Лагард намекна за отписване на част от дълга на Гърция. Все пак тя заяви, че на фона на настроенията сред страните членки това не е вероятна опция. Германският седмичник „Шпигел“ написа, че САЩ задкулисно настояват за отписване на гръцкия дълг. Финансовият министър на Германия смята, че това не е вариант, а временен Grexit може да е по-добрата опция за страната.

Както написа и „Шпигел“ не са случайни изказванията на Лагард, ако е вярно, че Вашингтон иска отписване. В такъв случай не е учудващо, че шефът на МВФ говори за това. САЩ все пак са най-големият акционер във фонда. Ако наистина трябва повече пари за Гърция от предварително договорените 86 млрд. евро, то отписване на дълга би било решение.

И на това няма как да се съгласят страните членки? След реструктурирането на дълга на Гърция през 2012 година, той сега дължи към тройката кредитори Международния валутен фонд, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия, т.е. и към европейските правителства. Това означава, че при едно евентуално отписване данъкоплатците, т.е. гражданите на ЕС ще платят сметката за Гърция.

Смята се, че ако в момента не се одобри даването едни 7 млрд. евро за Гърция, страната ще обяви фалит. Главата на Европейския стабилизационен механизъм (ESM) Клаус Реглинг също предупреди предупреди, че гръцките банки могат да фалират без предоставянето на трета спасителна програма. Според някои икономисти, това не е голям проблем, като просто собствеността на кредитните институции, доста обезценена, разбира се, ще се прехвърли на други акционери.

В момента отново с всички сили се работи за спасяването на банки. Вече започвам да се съгласявам с бившия гръцки министър на финансите Янис Варуфакис, който призна, че се е опитвал да направи така, че да не се стигне до споразумение. Според него взимането на още кредити на фона на свиваща се икономика не било решение.

И така ние всички започваме да намразваме Гърция, защото плащаме за нея, а те гърците си живеят добре. Европейската солидарност е нещо много хубаво, но до момент, в който това не се превръща в чиста експлоатация на думата. Ако се стигне до отписване на дълг, ще плащаме още повече.

Не бих искала България да участва в даването или гарантирането на заем за Гърция. Сигурна съм обаче, че ще се намери начин това да стане. „За“ съм за европейска солидарност, но ситуацията започва да излиза извън контрол, а плащанията все повече се увеличават. Беше ми смешно до един момент и имах чувството, че се постигна споразумение, защото лидерите се измориха да преговарят. Сега разговорите продължават и се размятат едни милиарди евро – „пари като вестници“. Гръцката икономика не е толкова слаба, за да не може да се справи с излизането си от еврозоната. Какво ще стане, ако й позволим? Може би не е късно.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

Меркел е политик, не се съмнявайте, че ще смъмри Ципрас

В продължение на месеци германският канцлер Ангела Меркел заедно другите представители на европейските кредитори се срещаше с гръцкия премиер Алексис Ципрас, за да се обсъди помощта за Атина и реформите, които страната трябва да извърши. Отчасти това приличаше на изнудване от страна Ципрас спрямо институциите, настояващи за строги икономии и големи реформи. Меркел се държеше твърдо и казваше, че настоява за промени в Гърция. За страничния наблюдател обаче изглеждаше, че тя ще се съгласи с гърците само и само, за да не се стигне до разпад на еврозоната.

В края на миналата седмица обаче преговорите приключиха. По думите на Юнкер те са били едностранно прекъснати от страна на Гърция. Ципрас обяви референдум, на който гърците ще гласуват дали са „за“ или „против“ предложението на кредиторите. Във вторник, 30 юни, в последния ден на спасителната програма за Гърция Ципрас помоли за удължаването й и за трети спасителен план. Финансовите министри на еврозоната отказаха да се съгласят с молбата му. В сряда МВФ съобщи, че Атина не си е платила вноската и спомена думата „фалит“. Малко по-късно стана ясно, че Ципрас е изпратил писмо до председателите на МВФ, ЕК и ЕЦБ, в което дава назад и казва, че се съгласява с последните условия на кредиторите, като само иска малки промени по условията.

Очакваше се европейските лидери да са доволни от обрата на събитията. Този път обаче Ангела Меркел направи друго. Още във вторник тя заяви пред депутатите, че Германия няма да влиза в нови преговори за помощ с Гърция преди да стане ясен резултата от референдума. Вчера пък в обръщение към нацията Ципрас заяви, че ще продължи преговорите с кредиторите, въпреки че ги нарече „безсрамници“. Той обаче пак поиска от гърците да гласуват „не“ на референдума. Ясно е защо. В противен случай правителството му трябва да подаде оставка.

Интересно е да се отбележи също, че след молбата на гръцкия премиер за нов спасителен план френският президент Франсоа Оланд призова за „незабавно“ споразумение. Определено различна позиция от тази на Меркел.

Международните коментатори на ситуацията в Гърция обръщат внимание на различаващото се мнение на Оланд и Меркел, както и не се изненадват много от популистките изказвания на Ципрас, макар че ходовете му вече изглеждат отчаяни. Двете големи икономии – Франция и Германия, се разглеждат от гледна точка на геополитическите им стремежи и желанието да се излезе по-бързо от кризисната ситуация за еврозоната.

Не трябва обаче да забравяме, че всички тези хора са политици, които се избират от мнозинството в техните собствени държави. Ангела Меркел е лидер на дясно-центристка политическа партия, а именно Християндемократическия съюз. Нормално е да изисква реформи спрямо политиката, която нейната политическа формация следва. Да не забравяме също, че германците са изморени от Гърция и определено недоволни от това, че въпросът се проточва, а те трябва да плащат за това. За повечето от тях солидарността е изчерпана. В тази обстановка е нормално Меркел да не се възрадва от съгласието на Ципрас по много от точките на предложението. Ако иска мнозинството от германците да продължат да я харесват, Меркел трябва да покажи твърдост спрямо „безочливите“ гърци.

Оланд пък е избран за президент на Франция от листата на лявата Социалистическа партия. В последно време сред левицата се надигат гласове против строгите икономии, които се налагат на Гърция. На този фон също е логична неговата реакция спрямо молбата на Гърция.

Ципрас е популист. Някои в България го сравняват с лидера на „Атака“ Волен Сидеров, само че по-хубав и по-млад. В Гърция, въпреки всичко, той не губи обществената си подкрепа, като се опитва да лавира между това да запази властта си, както и да измъкне държавата от създалата се ситуация. Отношенията към действията на Ципрас са логично разнопосочни. Ще видим накрая какво ще излезе от всички тези политически ходове и кой точно ще се измъкне най-печеливш.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

 

„Лудия Макс: Пътят на яростта“ утвърждава силата на жените

„Лудия Макс: Пътят на яростта“ (Mad Max: Fury Road) е каскадно преследване, в което по страхотен начин се изобразява силата на жените в свят без надежда. Присъствието на Макс е второстепенно в по-­голямата част от филма. Историята обаче се разкрива през неговите очи. Макс става и по­-видим в края на лентата, когато сюжетът се нуждае от решение.

„Лудия Макс: Пътят на яростта“ е четвъртият филм от поредицата „Лудия Макс“, като първите три излизат в края на 70­-те и 80-­те години на миналия век. Фактът, че филмът е от 2015 година определено го различава от предишните три. Ефектите са на ниво, а каскадите ­  изключително динамични. Почти няма момент във филма, който да не е напрегнат. Музиката, създадена за „Пътят на яростта“ и основно композирана от холандския мултиинструменталист Junkie XL , прекрасно пасва на динамичното действие.

Кинематографията също е на ниво. Режисьорът Джордж Милър определено обира овациите с изобразяването на сюжета. Героите се променят, развиват емоционално и създават връзка един с друг в действие почти без диалог. Филмът е движение. Почти всичко се развива в малкото пространство на движещ се автомобил. Милър обаче контролира всеки кадър. Получава се една много плътна история и много качествен екшън.

Статията първоначално е публикувана в TrueStory.bg.