Ако не истерични за прегледа на банковите активи, то предубедени

От началото на 2016 г. до средата на следващата година ще се проведе преглед на качеството на активите в българската банкова система. В края на октомври БНБ избра „Делойт България“ за консултант, който да окаже методологична и експертна подкрепа при различните етапи на провеждане на процеса. „На упражнението не трябва да се гледа истерично или че то ще създаде сътресения“, заяви по време на конференцията „Банките и бизнесът“ Калин Христов във вторник.

По време на форума банковите шефове убеждаваха аудиторията и обществеността (чрез присъстващите медии), че оценката на банковите активи е нормално събитие, което в никакъв случай не трябва да се мисли, че ще доведе до банкова нестабилност.“Аз не бих се страхувал толкова. В нашия регион нямаше драматични открития“, заяви пък Балаш Бури, съдружник в „Делойт Унгария“, който е взел участие и има поглед върху провеждането на подобни оценки в Унгария, Словения и Словакия. Той коментира изводите от извършените прегледи на банковите активи в страните от Централна и Източна Европа.Проблемът обаче, драги банкови експерти, е, че дори да е абсолютно нормално събитие с контролирани последствия, то как да вярваш, че при нас ще се направи както трябва, когато имаме случая КТБ?!

Говорейки от позицията си на магистър по финансов мениджмънт, в една система винаги има силни и слаби звена. И дори слабите звена да представляват някаква опасност за себе си и своите клиенти, то ако регулацията и спазването на правилата са на лице, рискът на системно ниво ще е управляем. По време на конференцията се обясни, че ще има Фонд за преструктуриране на банковите активи, който ще се справи с евентуална нужда от преструктуриране в някои кредитни институции, ако след прегледа се наложи.За мен проблемът е първо как да вярваме, че прегледът ще се извърши както трябва, дори „Делойт България“ да е консултант. Все пак друга международна одиторска компания в лицето на KPMG одитираше изтърбушената Корпоративна търговска банка.

Второ как да вярваме на Българска народна банка, която ще отговаря за оценката, когато тя не се е справила с надзора на спомената фалирала банка, а сега Сметната палата установи, че в периода 1 януари, 2012 г. – 31 декември, 2014 г., че 4 от кредитните институции не са били обект на пълна инспекция, 9 от кредитните институции не са били обект на пълна инспекция в рамките на две последователни години, като в 6 са извършвани само тематични или специализирани проверки. Така дори да сметнем, че новото ръководство на БНБ не е като старото, то няма как да не се зачудим дали има вероятност да се изкарат наяве някакви интересни задбалансови сметки, недостатъчно провизиране, неотчетен риск и прочие.

Трето, ако предположим, че прегледът на активите се извърши както трябва, как да сме сигурни, че изводите няма да се скрият, ако се окаже, че има нелицеприятни истини за някои банки? Да, много ще са включени в процеса, но какво от това… И в КТБ има и имаше хора, а още няма виновни – освен Цветан Василев, де – но хайде, той да не е единственият.И как да не си скептичен към упражнението, което представлява прегледът на банковите активи? Не смятам, че тук става въпрос за търсене на сензация, въпреки че много „медии“ и медии ще се постараят да го представят в плашещи краски. Притеснението обаче е абсолютно нормално, когато се има предвид, че отчетите на КТБ преди да фалира никак не изглеждаха зле. Да, казваш си, лихвите са много високи, но за това можеше да се намери обяснение с желанието на банката да привлече депозитна база на фона на многото отпускани кредити. Все пак съотношението депозити/кредити трябва да си е в рамките на определено ниво.

После – имаш одит на международна одиторска компания. Мен поне са ме учили, че одиторите са голяма работа – тези, които си държат на реномето, гледат да са коректни и да внимават какво подписват и с какво мнение. Е, как да не си мислиш, че банката е окей, като е била одитирана от KPMG?!Трето – имаш банков надзор, който нали трябваше адекватно да контролира какво се случва в банките; поне от време-навреме. И какво се получи – фалит на четвъртата по големина банка в България, която в предните няколко години от 9-та по големина стигна 4-то място. Това не трябваше ли да предизвика вниманието на банков надзор на БНБ?

Е, все говорени неща…. Но в контекста на предстоящия преглед на банковите активи опасенията са абсолютно адекватни и обяснението, че по принцип това се превръща в нормална практика, а в другите страни от региона е нямало ексцесии, нас няма как да ни успокои. Тук нещата, както знаем, са малко по-различни.

Мнението първоначално е публикувано в Actualno.com.

Не е виновен ислямът. Хората, които го използват, са

Не, ислямът не е проблемът. Държавите и хората, които целенасочено го използват, за да управляват маси, са проблемът. Да, ислямът може да се тълкува по начини, според които той проповядва насилие. Но нека да не забравяме, че Корана, както всяка друга книга, се чете от хора. Образованите мюсюлмани много добре знаят какво значи тяхната религия и как се чете Корана. Необразованите или тези, които го използват, за да проповядват Джихад на меча, са наясно какво да извлекат и какво да казват на незнаещите маси.

Да, християнството също е преминало през своя тъмен период на насилие. Сега религията и църквата нямат тази власт над процеси, защото държавата и религията са се разделили преди столетия. Църквата отдавна не може да се меси в светската власт. Много мюсюлмански държави обаче по този критерий са някъде в нашето Средновековие.
Може би ислямът не може да се промени и няма как да се реформира по примера на други религии. Не може обаче да обвиняваме религията, която просто обслужва определени властови кръгове с цел пълно подчинение на хора. Ислямът няма да може да се реформира, защото хората, които получават власт чрез него, не искат това да стане.За исляма е характерно тълкуването на Корана. Тазгодишният носител на наградата „Сахаров“ за свободата на мисълта обаче е осъден, защото си е позволил да даде възможност на хората да говорят за вярата си – и да тълкуват някои неща. Раиф Бадауи е блогър от Саудитска Арабия, който е създал уебсайта „Свободни саудитски либерали“ – онлайн платформа за политически и религиозни дискусии. През 2012 г. той е обвинен за обида срещу исляма. А, да, смята се, че Бадауи си е позволил да изрази съмнението, че ислямският университет „Имам Муха́ммад ибн Сау́д“ се е превърнал в свърталище на терористи. В момента Бадауи продължава да бъде в затвора.
Да, може би ислямът е перфектен за страни като Саудитска Арабия. Смятам обаче, че целенасочените стремежи за контрол на масите, могат да се възползват от която и да е идеология.
След атентатите в Париж мюсюлманите, живеещи в западната част на света, призоваха да не бъдат свързвани с тероризма и че ислямът не проповядва тероризъм. Това стана и след нападението на редакцията на „Шарли Ебдо“ във френската столица в началото на годината. Въпреки няколкото десетилетия на съжителство, християните и мюсюлманите в Западна Европа явно все още не се познават. Обществата се променят и възприемат бавно.
Ние, българите, знаем какво значи ислям и кои са мюсюлманите. Не смятам, че свързваме тази религия с тероризъм. Какво обаче е страшното при грешното използване на религията – да се дадат автомати на няколко деца на по 15-16 години, които не знаят как да пишат правилно на български и да им кажат да ходят да се бият в името на Аллах. Защото е яко и така трябва. Ето това е другият проблем – освен тези отгоре, които използват религията, има и достатъчно необразовани глупаци без развити ценности, които ще се хвърлят да умират в името на Бог. Да, има и психопати сред терористите, но всички знаем за пропагандата.
А пропагандата вирее на определени места при много добра организация за поддържането ѝ.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

Бежанският проблем няма да изчезне, а само с омраза е опасно

В началото на тази седмица в София се проведе едно от малкото наистина представителни събития, свързано с бежанците. Евродепутатът от ЕНП Светослав Малинов организира конференцията „Кризата с бежанците: новите европейски политики“. Залата в хотел Балкан беше препълнена и предизвика видимо голям интерес. Имаше хора от направителствени организации, занимаващи се с проблемите на бежанците, юристи, политолози, доценти и други хора от академичните среди, че дори представители на бизнес организации. Разбира се, имаше медии. Всички искаха да разберат каква е ситуацията с бежанците и какво ново в Европа по този въпрос. Много хора задаваха въпроси и правеха коментари, а съм сигурна, че ако имаше повече време, конференцията може да продължи поне още няколко часа.

Проблемът на Европа с бежанците е сериозен и са необходими мерки за дългосрочно решаване. Само квотите за преразпределение сред държавите няма да са достатъчни, както каза и Малинов. Всъщност това всички го знаят и активните хора в нашето общество искат да вземат отношение. Както и се видя на конференцията.

Да, със сигурност е много по-лесно да се говорят големи думи за справяне със ситуацията по време на някакви си конференции, а съвсем друго, когато започнеш да изпълняваш конкретните политики и да оправяш ситуацията с конкретни хора. Със сигурност има и ще има грешки при практическото прилагане. Примерно, шефът на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков заяви, че от април в София може да се похвалим с пълна регистрация на бежанците (повтори го поне два пъти). Вече можело и в трите центъра в столицата мигрантите да се регистрират, а не да ходят от един в друг център с някакво си номерче за регистрация, „я загубят листчето, я себе си“, обясни нагледно Казаков. Е, това навява на мисълта, че преди това не е имало „пълна регистрация“, а някаква „половинчата“, за което сигурна пак от Брюксел ще ни се скарат, ама хайде…. Нека да не изпадаме в подробности, нали вече всичко е наред. Както казах, едно е да говориш за политики, друго си е да ги изпълняваш.

Политики обаче трябва да се правят, а идеи е хубаво да се генерират тъкмо от форуми, където се събират малко активни хора и представители на няколко такива организации. От това, което видях мога да кажа, че част от нашето общество не само иска конструктивно решение на кризата с бежанците, но е и готова да се включи. Представител на БТПП дори предложи като възможна практика част от бежанците да бъдат обучени в професионалните центрове на Палатата в различните градове в страната. Е, това не е ли конструктивно – хората ще имат квалификация, после вероятно и работа, ще си запишат децата на училище, които със сигурност ще научат по-лесно български, ще се сприятелят с българите. Все хубави неща, макар и пожелателни. Разбира се, че ще има и проблеми, но е много ползотворно да се чуват конструктивните гласове, а не тази, които крещят омраза.

Като говорим за езика на омразата – със сигурност е по-лесно да се изказва мнение под онлайн медийни публикации, в чатове или различни интернет форуми, отколкото да се занимаваш с извършване на политики и да „правиш решения“. От друга страна от представено на конференцията изследване на „Алфа Рисърч“ се оказва, че откакто има бежанци в България, то те продължават да са непознати за „обикновения българин“, а се увеличава и мнението, че бежанският поток е опасност. Интересно е обаче, че според изводите на изследването нямаме крайно радикализиране на общественото мнение. Излиза, че продължаваме да не познаваме що е то бежанец, малко повече се страхуваме от тези хора, но крайният национализъм и радикализиране от страна на българите явно го има най-вече в интернет. Страхуваме масово онлайн.

Бежанците ще бъдат проблемът на Европа, предричат… общо взето всички. Тези хора идват от различна култура, повечето от тях имат различна религия, някои от тях са с претенции… Заради това колкото повече се събират мнения или предложения за конструктивни решения, толкова по-добре. Дори сега евентуални сухопътни удари на евентуално съюзническите армии на Русия и САЩ да унищожат „Ислямска държава“, в Сирия мигрантският поток едва ли ще спре. Така че нека, поне на национално ниво, институциите и политиците да се опитат да ангажират обществото, което предлага някакви решения на локална почва, т.е. в България, а не само да се вслушват в гласовете, които крещят страхове. Явно част от обществото иска да участва конструктивно по този проблем с всичките му изпитания и грешки в изпълнението. Разбира се, има я и другата част, която пише с големи букви „вън! ислямизация!“. И заради история и заради логични притеснения, се чуват тези призиви. Опасно е обаче само с омраза, защото омразата може да се върне тъпкано.
Мнението първоначално е публикувано в Actualno.com.