Архив за етикет: бежанци

А разбрахте ли, че Динко се надъха след Брюксел?

Вчера, 22 март, Брюксел видя това, от което се страхуваше в продължение на четири месеца след атентатите в Париж от 13 ноември миналата година. След терористични атаки на летището „Завантем“ и метрото в европейския квартал в Брюксел загинаха над 30 души и около 200 бяха ранени.

Със сигурност вчера всяка европейска редакция е кипяла от напрежение с многобройните разговори, възклицания, тракане на клавиатури и други съпътстващи действия. Журналистите и особено новинарите са специфично племе. Те се стремят да бъдат по възможност първи в съобщаването на новините, а после да намерят нов ъгъл, за който другите не са се сетили. При отразяването на бедствия и терористични атаки има обаче определени правила, които не винаги се спазват, като ненатрапване на жертвите, които може да са стресирани и да не искат да говорят, или преекспониране на бедствието с надеждата за повече четаемост и гледаемост.

Терористичните атентати от вчера бяха ужасно събитие и нямаше как да не разтърсят за пореден път Европа. Ние чувстваме Брюксел близо, защото за него говорим често, а много от нас имат близки и приятели, работещи там. Широкото медийно отразяване на нападенията беше логично предвид значението на белгийската столица, международния отзвук и фокуса върху нуждата от много добри антитерористични мерки. Живеем в опасен свят, в който тероризмът явно ще присъства.

Това, което някои обаче забравят, е отговорността на журналиста. Журналистът е тук, за да осведомява, за да представя гледни точки, да бъде коректив на властта и да дава на гражданите достъп до информация и платформа за публичност на техните проблеми. Журналистът не е тук, за да плаши, да стресира, да наслагва предразсъдъци и да обслужва популистки цели, защото повече ще се чете/гледа.

На фона на терористичните атаки от Брюксел, които не бяха първите и едва ли ще са последните, се надигнаха, абсолютно очаквано, крайно десните гласове, които обявяват исляма за абсолютно зло, а бежанците за проводник на това зло (с всичките им съпътстващи злини). Крайно либералните също говорят, защитавайки тезата, че всеки сме еднакви и пропускат да изкажат твърдост, затормозени от политическата си коректност.

Всъщност въпросът с тероризма, с ислямизацията и мерките за сигурност в днешния свят е комплексен. Заради това има нужда от комплексно решение и от хора, които могат да видят повече от една гледна точка. Хора, които ще могат да открият повече от една причина за насилието и нейните следствия. В момент на нужда от наистина интелигентен подход, никак не ни трябват праволинейни глупаци, които ще крещят това, което си знаят.

След терористичните нападения гласовете на популизма се надигат. Като правило тези, които проповядват омраза, са по-гласовите, защото крещят повече в телевизионните студиа и по не се свенят да използват груби или нецензурни думи.

Работата на журналиста е да въдвори ред в какафонията от гласове. Трудна работа е това – медиите се борят за зрители, читатели, трафик. Можеш да се отклониш от пътя и после да се кефиш на хилядите лайкове под статия „Динко се надъха да лОви бежанци“. А рекламодателите ще си кажат – „Брей, колко много импресии, явно сте много четаеми, нека рекламираме при вас“.

Вие разбрахте ли, че Динко, станал известен благодарение на журналиста Антон Хекемян, който първоначално го прослави, се „надъхал“ да лови бежанци след атентатите в Брюксел? Ако сте разбрали, значи четете Мартин Карбовски. А Карбовски, надушващ гадната история като хиена, надушваща мърша, няма как да не направи материал с Динко. И после хората, информиращи се във Facebook от знайни и незнайни медии, ще се кажат: „Ба, тези бежанци, виж какво стана в Брюксел“. А след това се надъхват като Динко.

Е, вероятно не мога да виня Карбовски, който смята, че представя невидяната гледна точка. Но отговорността на журналиста не е да надъхва хората (кой подготвен, кой неподготвен) да бият други хора (кои виновни, кои невиновни). Много ми е интересно един Динко как ще се изправи срещу въоръжен терорист с бронежилетка, преминал обучение в Сирия.

Гледните точки трябва да се чуват, но ако прекалим (а ние прекаляваме), то ще започнат да ни управляват праволинейните глупаци, които знаят само едно нещо. И не, не говоря за крайните либерали (те се опитват да гледат надълбоко, макар че им липсва твърдост).

Динко не е решение, но типът „Динко“ е най-гласовит. И хората с мнение по средата май стават по-малко, защото са по-безинтересни и не толкова гледаеми.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

Бежанският проблем няма да изчезне, а само с омраза е опасно

В началото на тази седмица в София се проведе едно от малкото наистина представителни събития, свързано с бежанците. Евродепутатът от ЕНП Светослав Малинов организира конференцията „Кризата с бежанците: новите европейски политики“. Залата в хотел Балкан беше препълнена и предизвика видимо голям интерес. Имаше хора от направителствени организации, занимаващи се с проблемите на бежанците, юристи, политолози, доценти и други хора от академичните среди, че дори представители на бизнес организации. Разбира се, имаше медии. Всички искаха да разберат каква е ситуацията с бежанците и какво ново в Европа по този въпрос. Много хора задаваха въпроси и правеха коментари, а съм сигурна, че ако имаше повече време, конференцията може да продължи поне още няколко часа.

Проблемът на Европа с бежанците е сериозен и са необходими мерки за дългосрочно решаване. Само квотите за преразпределение сред държавите няма да са достатъчни, както каза и Малинов. Всъщност това всички го знаят и активните хора в нашето общество искат да вземат отношение. Както и се видя на конференцията.

Да, със сигурност е много по-лесно да се говорят големи думи за справяне със ситуацията по време на някакви си конференции, а съвсем друго, когато започнеш да изпълняваш конкретните политики и да оправяш ситуацията с конкретни хора. Със сигурност има и ще има грешки при практическото прилагане. Примерно, шефът на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков заяви, че от април в София може да се похвалим с пълна регистрация на бежанците (повтори го поне два пъти). Вече можело и в трите центъра в столицата мигрантите да се регистрират, а не да ходят от един в друг център с някакво си номерче за регистрация, „я загубят листчето, я себе си“, обясни нагледно Казаков. Е, това навява на мисълта, че преди това не е имало „пълна регистрация“, а някаква „половинчата“, за което сигурна пак от Брюксел ще ни се скарат, ама хайде…. Нека да не изпадаме в подробности, нали вече всичко е наред. Както казах, едно е да говориш за политики, друго си е да ги изпълняваш.

Политики обаче трябва да се правят, а идеи е хубаво да се генерират тъкмо от форуми, където се събират малко активни хора и представители на няколко такива организации. От това, което видях мога да кажа, че част от нашето общество не само иска конструктивно решение на кризата с бежанците, но е и готова да се включи. Представител на БТПП дори предложи като възможна практика част от бежанците да бъдат обучени в професионалните центрове на Палатата в различните градове в страната. Е, това не е ли конструктивно – хората ще имат квалификация, после вероятно и работа, ще си запишат децата на училище, които със сигурност ще научат по-лесно български, ще се сприятелят с българите. Все хубави неща, макар и пожелателни. Разбира се, че ще има и проблеми, но е много ползотворно да се чуват конструктивните гласове, а не тази, които крещят омраза.

Като говорим за езика на омразата – със сигурност е по-лесно да се изказва мнение под онлайн медийни публикации, в чатове или различни интернет форуми, отколкото да се занимаваш с извършване на политики и да „правиш решения“. От друга страна от представено на конференцията изследване на „Алфа Рисърч“ се оказва, че откакто има бежанци в България, то те продължават да са непознати за „обикновения българин“, а се увеличава и мнението, че бежанският поток е опасност. Интересно е обаче, че според изводите на изследването нямаме крайно радикализиране на общественото мнение. Излиза, че продължаваме да не познаваме що е то бежанец, малко повече се страхуваме от тези хора, но крайният национализъм и радикализиране от страна на българите явно го има най-вече в интернет. Страхуваме масово онлайн.

Бежанците ще бъдат проблемът на Европа, предричат… общо взето всички. Тези хора идват от различна култура, повечето от тях имат различна религия, някои от тях са с претенции… Заради това колкото повече се събират мнения или предложения за конструктивни решения, толкова по-добре. Дори сега евентуални сухопътни удари на евентуално съюзническите армии на Русия и САЩ да унищожат „Ислямска държава“, в Сирия мигрантският поток едва ли ще спре. Така че нека, поне на национално ниво, институциите и политиците да се опитат да ангажират обществото, което предлага някакви решения на локална почва, т.е. в България, а не само да се вслушват в гласовете, които крещят страхове. Явно част от обществото иска да участва конструктивно по този проблем с всичките му изпитания и грешки в изпълнението. Разбира се, има я и другата част, която пише с големи букви „вън! ислямизация!“. И заради история и заради логични притеснения, се чуват тези призиви. Опасно е обаче само с омраза, защото омразата може да се върне тъпкано.
Мнението първоначално е публикувано в Actualno.com.

Грешка в превода и обяснителен режим

За тези, които се опитват да изваждат в изказването ми акцент за гореща точка, искам да им напомня, че ние отдавна сме изградили тези центрове. Това заяви премиерът Бойко Борисов на форум за бежанската криза във връзка с новината, че в България ще се създаде т.нар „гореща точка“ за първоначална регистрация на бежанци. Днес в ефира на bTV той отново изрази недоумение за критиките по отношение на неразборията с „горещите точки”, като посочи как „всички медии“ били „специфични“ и сутрин като направиш преглед на печата виждаш кой икономически кръг какво искал.

Ако някой не е разбрал, новината за „горещата точка“ на територията на България идва не от кой да е друг, а от германският канцлер Ангела Меркел. Тя съобщи за това след срещата на лидерите на Европейския съюз в Брюксел, на която, разбира се, присъстваше и Бойко Борисов. Оказа се, че ние разбрахме какво смята да прави страната не от нашите власти, а от чуждите. И тук дори не говорим за някакви разпоредби от страна на Европейската комисия. Стана още по нелепо, защото преди срещата Борисов говори пред медии. Тогава обаче той коментира друго. Премиерът заяви, че в България има вероятност да дойдат 10 милиона бежанци (в последствие ги намали на 7-8 милиона) и говори за обсъждането за изграждане на зона за сигурност на територията на Сирия. Ни дума за „гореща точка“ (или по-точно казано регистрационен и разпределителен център за бежанци) на българска земя. Точно и затова всички викнаха защо пак българите разбираме последни за позицията на България.

Вчера се стигна дотам, че евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Ева Паунова коментира, че е била в Брюксел на срещата на ЕНП, която предхожда срещата на лидерите. На нея България, по думите на Паунова, не е изявявала желание за създаването на „гореща точка“. Веднага излязоха съмнения, че нещо е станало на срещата и се е получило едно голямо неразбиране. Веднага Борисов беше потърсен за коментар. И абсолютно логично. А от там започна кризисния обяснителен режим…

Относно съмненията, че медиите са платени и пишат, обслужвайки едни или други интереси, нека да не коментираме.

Дали трябва да се публикува „непроверена“ информация от устата на Меркел, докато не се чуе думата на Борисов, ми се струва нелогично. Освен това премиерът не даде пресконференция след срещата. Канцлерът даде. Коментирайки баланса между бързина на информацията и точност – думите на Меркел не са слух… Тя е лидер на най-голямата икономика в ЕС, която общо взето диктува случващото се в Европа. Тя дава пресконференция, на която казва какво се е случило по време на срещата на лидерите. Тя казва, че най-бедната икономика в ЕС сама е предложила създаването на „гореща точка“. После Борисов да заявява, че не е така, е най-малкото нелогично. Той и заради това не го направи.

Не се съмнявам, че българският премиер има добри съветници. Оказа се обаче, че комуникацията на едно подобно решение като създаването на регистрационен център за бежанци в България беше направена доста през пръсти. Ясно е, че много българи се страхуват от бежанците – има както основателни, така и неоснователни причини. Не може обаче правителството да се надява, че нещо подобно като регистрационен център в България ще мине незабелязано. Ако въобще са се надявали…

Като външна граница на ЕС България има наистина трудната задача да опазва Съюза от много неща. Понякога се справяме, понякога сме в центъра на каналджийството (българи са отговорни за намерения в Австрия камион с десетки задушени бежанци). Създаването на регистрационен център у нас не е непременно лошо нещо, трябва обаче да бъде много по-добре обяснено на публиката, т.е. обществото. А не Борисов да обяснява, че медиите са виновни, какво „вдигали парата“, като се знаело, че тук си има „горещи точки“ и за какво бил целия този шум… Е, сега… пак някой друг виновен.

Трябва много ясно да се обясни за какво става дума. А не пак всякакви „интелектуалци“ да говорят сутрин по телевизията как бежанците значат край на Европа. Не става дума за това. Стига с тези гръмки коментари, достойни за заглавия на БЛИЦ и ПИК. Трябва ясна информация за всичко, а сега и ясно съобщаване ще ли се създава такъв център у нас, какви ще са му правилата и какво може да последва от това.

Жалко за всички обаче, че идват избори и някои националистически партии пак ще се опитат да почерпят дивиденти от „гафа на Борисов“.

Бежанците и мигрантите трябва да бъдат регистрирани, да им се снемат отпечатъци, да се даде максималното, за да се разбере откъде са (ако нямат документи) и да се знае къде отиват. Много отговорна работа е да има регистрационен център на българска територия и не трябва да е през пръсти... Все пак, отново за това ще се дават европейски пари в български ръце.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.