Архив за етикет: гражданско общество

Да го чакаме ли гражданското общество да спаси БНР?

Журналистите Българско национално радио (БНР) протестират срещу значителните съкращения на допълнителните възнаграждения над основната им заплата. В началото на тази година държавата намали бюджета на Националното радио с 10%. В следствие на това на част от служителите авторските хонорари ще бъдат намалени с 43%, заявиха от националното радио. Няма пари, обясняват от ръководството в лицето на изпълнителния директор Радослав Янкулов.

Слушам БНР, когато отивам на работа. Много ми допада начинът, по който представят новините си и професионалността на водене на диалог с госта в студиото (не като плямпането в телевизиите). Харесва ми как се отразяват събития и факта, че в повечето случаи журналистите са много добре запознати с темата. За мен БНР определено изпълнява обществената си роля.

Смятам обаче, че техният протест не намира достатъчно гласност. Вероятно е логично на фона на изтеклите списъци с посетителите на Цветан Василев, промените в Конституцията и прочие неща. Но как така всички се обърнахме към TV7 и дори се заговори за потъпкване на свободата на словото, а тук не. Да, и в двата случая сравнението с ограничаването на свободата на медиите е нелогично, но при телевизията присъстваше на дневен ред. При БНР обаче подсмихване не трябва да има.А имаме ли контрапротест в БНР? Дори да има различни мнения, не може да се говори за контрапротест, контраподписка или котранещо си. Не просто БНР, а цялото общество би трябвало да защити работата на обществото радио.

И тук имаме два проблема – парите и гражданското общество. Парите са особено голяма мотивация при изпълняване на служебните задължения (питайте хората в TV7). Това е съвсем нормално и няма за какво да се мусим, че хората протестират. Ако имаше и работещ синдикат на медиите – още по-добре. Проблемът е, че общественото радио зависи твърде много от парите от бюджета и няма други канали за набиране на средства. Както казах, аз слушам БНР всеки ден. Ами може да имаме една сметка, където гражданите да дават дарения за радиото. Ако са доволни от медийния продукт и искат да продължат да го ползват, няма да е трудно хората да дадат някой лев.

Обаче по тази точка се сблъскваме с проблема с развитието на гражданското общество у нас, както и инициативността на самата медия. Опредено смятам, че в България гражданите стават все по-активни. Все още обаче сме назад и не знам колко пари ще се съберат за такава големи продукции каквито са „Хоризонт” и „Хрито Ботев”. Добре, че Биволъ е сайт. Трябва и самото БНР да започне да гледа по-прагматично на ситуацията, а не само да чака парите от държавния бюджет. Най-вече, за да изпълнява обществената си роля. А всички знаем какво става, когато имаш само един гръб, който да може да се обърне срещу теб.

Мнението първоначално е публикувано в Actualno.com.

Михаил Вешим е пророк

Най-накрая прочетох „Руският съсед“ и определено мога да кажа, че Михаил Вешим се превръща в един от любимите ми автори. Начинът по-който описва българската действителност не се отличава с тънко чувство за хумор. Вешим въобще не представя упадъка на родния манталитет по тънък начин. Всъщност е доста ясен, изключително точен и даже брутален в използването на сатирата. Както винаги. Ако не беше хубавият край наистина щях да се сдухам както, когато гледам „Игра на тронове“ (а този филм/сериал/роман не харесвам заради голямото текучество).

„Руският съсед“ излиза през май миналата година, което значи, че ръкописът е писан по-рано. И все пак сюжетът толкова точно и прекрасно отразява протестите от лятото на миналата година, редовните далавери (които не зависят от текущите събития), окупацията на Софийски, че чак и „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“.

Общо взето в нашата действителност статуквото толкова много се е наложило, а големите новини толкова лесно се забравят, че на Вешим никак не му е трудно да напише книга, която ще е актуална може би и след 10 години. Все пак фейлетоните на Алеко Константинов продължават да са злободневни.

Много ми хареса и как кметът Стефанов в края на книгата казва, обърквайки се: „Хора, селяни…граждани“. А хората от село в същия момент извършват гражданско неподчинение. И всъщност какви сме ние – селяни, граждани….хора?

Казват, че в една държава има граждани, когато има поне три поколения, родени в град. Само че ние се превръщаме в граждани със селски манталитет и респективно също толкова селски ценности. И от друга страна пак на село спокойно могат да живеят хора с гражданско самосъзнание. Трябва ли те да бъдат наричани обаче селяни. И аз се обърквам.

Много се надявам краят на нашата история да е по-добър отколкото в „Руският съсед“. В книгата имаше възмездие за най-лошите, щастлив край за младежа, отиващ да учи в Англия и т.н. Обаче младежът ще следва в чужбина и разказът предполага, че предвид честността и интелигентността му той ще остане там. Също така идва новият душманин/господар/спонсор – поредният руски съсед, и нещата започват от начало. Макар, предполага се, с по-голяма предпазливост, че видиш ли – хората могат да се възбудят.

Михаил Вешим може би не е пророк, както си помислих след прочитане на книгата. Просто вероятно знае неща, пише тях и се надява нещата да се променят.