Архив за етикет: медии

Германците са чувствителни към свободата на словото, а ние?

Федералният прокурор на Германия Харалд Ранге е освободен от поста си и предсрочно пенсиониран, след като стана ясно, че прокуратурата е започнала досъдебно производство за държавна измяна срещу разследващи журналисти. Късно снощи министърът на правосъдието Хайко Маас обяви, че е снел доверието си от Ранге заради разбунилото духовете разследване на портала netzpolitik.org. Двама журналисти от сайта разкриха преди няколко месеца, че специалните служби планират значително разрастване на онлайн следенето на граждани.

Правосъдният министър на Германия не се съгласи с критиката на главния прокурор спрямо правителството, че последното се меси в разследването. Според Ранге правителството се опитва да прикрие журналистите, като е наредило да изтегли от разследването независим експерт, който е установил, че ползваните документи в публикациите са държавна тайна. Министърът от своя страна посочи, че вещото лице е било сменено със съгласието на Ранге преди да е излязло с конкретно заключение.

В Германия целият този скандал е придружен от протести в защита на свободата на словото и правото на хората да бъдат осведомявани. От както се разбра, че телефонът на германския канцлер Ангела Меркел е бил подслушван от американската Агенция за национална сигурност, германците са много чувствителни към темата. Сега главният прокурор на Германия е обвиняван и в двойни стандарти, защото спря разследването срещу американската агенция заради липса на доказателства. Медиите и обществото в Германия не са съгласни.

Според доста общественици в страната ситуацията прилича на цирк. Като цяло обаче всички подчертават колко е важна свободата на словото и как всички трябва да я бранят. Германският главен прокурор със сигурност има своите мотиви за запчоването на разследването срещу журналистите. От гледна точка на държавата над гражданите това има своята логика.

Въпросът е, че в Германия – родината на толкова много философи и мислители, гражданите и държавата са едно. Обществото им е стигнало до ниво, на което те са длъжни да бъдат чувствителни, когато някой се бърка в техния живот и лична свобода. Технологичният гигант Google не един път е бил правно атакуван в Германия заради нарушения на личните данни на гражданите.

Иска ми се и в нашата страна поне донякъде да успеем да ги стигнем германците. Иска ми се да не забравим бързо за проверките на НАП в печатните медии, които дори и да са регулярни и нормални, са придружени от доста въпросителни. Искам ми се медиите да не участват активно в спорни практики като масовите проверки на „незаконните къмпингуващи“. Иска ми се сутрешните блокове по телевизиите да не са пълни с убийства и лоши новини. Иска ми се да няма платени и неплатени всичкознаещи тролове. Свободата на словото обаче е работа на всички, както у нас, така и в Германия. С малки крачки напред… може би…

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

Простете, медиите не са разследващи органи

Днес в ефира на bTV председателят на Временната комисия за дейността на КТБ Десислава Атанасова призова медиите да са по-активни и да се включат в проверката на кредитополучателите на КТБ и имената посочени от Цветан Василев, свързани с банката. „За всички останали поканете ги, попитайте ги за имената, които са визирани в писмата и във всички останали обръщения на господин Василев и всички останали засегнати страни“, каза Атанасова. На въпрос няма ли да се разбере всички тези свързани фирми тя отговори: „Свързаните фирми са на сайта на Народното събрание, част от доклада. На никой не направи впечатление, че синът на бивш шеф на ДАНС, който е на 20 години, е получил огромен кредит от КТБ. Започнете проверка вие медиите“. Припомняме, че миналата седмица комисията излезе с доклад, в приложението на който има списък с „кухите“ фирми, които са получавали заеми от фалиралата кредитна институция.

Много често в ефира на телевизиите депутати, кметове, представители на съдебната система и други призовават за участието на медии в разследвания, които са по принцип работа на прокуратурата. Страхотно е, че има медии и журналисти, които се занимават с разследваща журналистика и изобличават порочни практики. Уважавам „Господари на ефира“, „Частен случай“, „Репортерите“ и Миролюба Бенатова. Не искам да вярвам, че се правят поръчкови репортажи, защото тези журналисти са личности. Те стоят зад имената си в правенето на един репортаж. Да, може някой да ги е насочил къде да започнат да търсят. Вярвам обаче, че се проверяват източници, че се следи за повече от един такъв, че се дава право на отговор. Защото това значи хубава журналистика, която е кът в нашето родно медийно пространство.

Медиите имат обществена функция освен че са нормални компании, които се борят за печалба. Те имат задължението да задават въпроси, да питат, да обръщат внимание към определени важни за обществото проблеми, да изваждат неща на светло. Разследващата журналистика обаче не значиразследващи органи или по-нататък – прокурорски функции. Да, медиите обвиняват и понякога дори раздават присъди. Грешка на системата. В последно време забелязвам обаче, че твърде много се иска от медиите. Не може само те да правят разследвания. И после като ги направят и се разкрие, че някой кмет е крал милиони – какво? Нали прокуратурата трябва да се намеси, нали трябва да започне дело, нали, да се надяваме, съдът трябва да се произнесе справедливо.

Медиите с тяхната обществена функция са една малка част от нещата. Не може една парламентарна комисия да излезе с доклад за „кухи фирми“ и една фалирала банка, а да не се започне голямо търсене на свързаните фирми и лица. Не може Атанасова да моли журналистите да свършат работата на разследващите органи. На какво прилича това?

Вчера един адвокат ми каза: „Не можах да повярвам, наскоро ми се случи съдът да се произнесе справедливо“. Е, това е новина. Съдът си е свършил правилно работата на фона на хилядите грешки в системата.

Медиите не могат да се справят с всичко, а да не забравяме, че има много зависими такива. Докладът на комисията го доказва. Малко са свободните медии, още по-малко са журналистите с достатъчно опит, ресурси и мотивация да се занимават с разследвания. Няма как да се обхване всичко. И това е прехвърляне на отговорност.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

Да го чакаме ли гражданското общество да спаси БНР?

Журналистите Българско национално радио (БНР) протестират срещу значителните съкращения на допълнителните възнаграждения над основната им заплата. В началото на тази година държавата намали бюджета на Националното радио с 10%. В следствие на това на част от служителите авторските хонорари ще бъдат намалени с 43%, заявиха от националното радио. Няма пари, обясняват от ръководството в лицето на изпълнителния директор Радослав Янкулов.

Слушам БНР, когато отивам на работа. Много ми допада начинът, по който представят новините си и професионалността на водене на диалог с госта в студиото (не като плямпането в телевизиите). Харесва ми как се отразяват събития и факта, че в повечето случаи журналистите са много добре запознати с темата. За мен БНР определено изпълнява обществената си роля.

Смятам обаче, че техният протест не намира достатъчно гласност. Вероятно е логично на фона на изтеклите списъци с посетителите на Цветан Василев, промените в Конституцията и прочие неща. Но как така всички се обърнахме към TV7 и дори се заговори за потъпкване на свободата на словото, а тук не. Да, и в двата случая сравнението с ограничаването на свободата на медиите е нелогично, но при телевизията присъстваше на дневен ред. При БНР обаче подсмихване не трябва да има.А имаме ли контрапротест в БНР? Дори да има различни мнения, не може да се говори за контрапротест, контраподписка или котранещо си. Не просто БНР, а цялото общество би трябвало да защити работата на обществото радио.

И тук имаме два проблема – парите и гражданското общество. Парите са особено голяма мотивация при изпълняване на служебните задължения (питайте хората в TV7). Това е съвсем нормално и няма за какво да се мусим, че хората протестират. Ако имаше и работещ синдикат на медиите – още по-добре. Проблемът е, че общественото радио зависи твърде много от парите от бюджета и няма други канали за набиране на средства. Както казах, аз слушам БНР всеки ден. Ами може да имаме една сметка, където гражданите да дават дарения за радиото. Ако са доволни от медийния продукт и искат да продължат да го ползват, няма да е трудно хората да дадат някой лев.

Обаче по тази точка се сблъскваме с проблема с развитието на гражданското общество у нас, както и инициативността на самата медия. Опредено смятам, че в България гражданите стават все по-активни. Все още обаче сме назад и не знам колко пари ще се съберат за такава големи продукции каквито са „Хоризонт” и „Хрито Ботев”. Добре, че Биволъ е сайт. Трябва и самото БНР да започне да гледа по-прагматично на ситуацията, а не само да чака парите от държавния бюджет. Най-вече, за да изпълнява обществената си роля. А всички знаем какво става, когато имаш само един гръб, който да може да се обърне срещу теб.

Мнението първоначално е публикувано в Actualno.com.