Архив за етикет: медии

ТВ7 – кратка е медийната памет, голям е медийният шум

Вчера беше паметен ден. Знаете ли, че преходът свърши. Заради искане на Европейската комисия, както е посочено в мотивите, се отменя важна клауза в следприватизационния контрол у нас. Това стана след гласуване в Народното събрание. Освен това се реши да падне забраната офшорни фирми да не могат да участват в капитала на дружества, притежаващи земеделска земя в България – отново по решение на депутатите в парламента. Имаше и други по-важни и по-малко важни гласувания…, както обикновено. Това обаче нямаше никакво значение и не привлече големия медиен интерес заради една друга сага – този път с ТВ7. Кредиторите тръгнаха да си искат вземанията чрез съдебен изпълнител, а журналистите от телевизията дадоха отпор, говорейки за нарушаване на работния им процес и ограничаване на свободата на словото.

„Това никъде не се е случвало”, „В България, член на Европейския съюз, през 2015 г. се случва подобно нещо”, „ТВ7 пише история”, гласяха коментарите на журналистите от телевизията във вчерашния ден. Те дори имаха смелостта да скандират КОЙ, когато носачи, придружени от стотина полиции, дойдоха, за да търсят имущество, покриващо кредитите от КТБ.На всеки малко по-интересуващ се човек му е ясно, че ТВ7 със сигурност не беше защитник на добрите журналистически практики, обективност или етика през последните няколко години. Особено, когато незабравимият Николай Бареков беше начело на медията.Който Костинброд вади, от КТБ умира” се превърна в популярна реплика.Отвратително е обаче подсмихването и коментара, че „така им се пада”. Да, ясно е, че журналистите в ТВ7 бяха загубили идеята какво значи да си „независим”, „свободен” или там както се нарича нормалната медийна дейност. Няма и голямо значение дали това са същите хора или не, или на кого точно са изцапани ръцете в ТВ7, както Иван Бедров коментира. Отвратително е, че отново сме полицейска държава. Отвратително е, че по такъв начин се влиза в телевизия и то толкова голяма. Определено гадно е, че постоянно гледаме сеир, а полицията и изпълнителната власт отново не са наясно или се правят, че не знаят какво става.

Отвратително е, че се вдигна шум, който, вярвам, е за отвличане на вниманието от нещо друго. Защото у нас е практика да се отвлича внимание, да се създават истории, да се коментират спекулации, когато истината е толкова близко.

Ние някога дали ще разберем какво стана с КТБ и КОЙ точно спечели? 

Относно въпроса, че случилото се с ТВ7 е прецедент – ами не точно. Има доста подобни случаи и всякакъв род влизания в телевизии, които предвизвикаха по-малко медиен шум. Може би, защото нямаше камери толкова наблизо и толкова веднага.

Например в края на ноември 2012 г. българският клон на гръцката “Алфа Банк” искаше да придобие вестниците „Капитал” и „Дневник” заради необслужени кредити от собсвениците на медийната група „Икономедиа”. Тогава „Икономедиа” беше платила с два месеца закъснение задълженията си. В същия ден на плащане обаче банката вписва в Търговския регистър искане за изпълнение на залога към кредита, т.е. придобиване на заложените „Капитал” и „Дневник”. Може би журналистите от ТВ7 не си спомнят за този случай, защото тогава нямаше как да го отразят. Кратка е медийната памет и се чудя колко дълго и ние ще помним ТВ7.

Коментарът първоначално  публикуван в Actualno.com.

Чухте ли за Кения?

Отварям Facebook и гледам – снимка от рождения ден на бащата на приятелка, статия за това как да различим нарцисист, снимка на People of Sofia, статия за недвижимите имоти.

И нищо за избитите ученици в Кения…

Вчера и онзи ден няколко приятели споделиха снимки и послания за клането в гореспоменатата държава в Африка. Новината все пак стигна до избрани хора по социалните мрежи… въпреки че беше стара… въпреки че беше няколко дни след случилото се. Всъщност вие чухте ли за Кения?

В сряда вечерта животът си върви нормално за 800-те възпитаници на университетския колеж в отдалечената северна част на Кения, която граничи със Сомалия, пише британският в. „Гардиън“.  На зазоряване в четвъртък всичко се променя и адът започва. Маскирани въоръжени мъже нахлуват в общежитията в кампуса. Най-малко 147 души са убити, най-вече студенти. Ислямистката групировка Al-Shabaab, която е базирана в Сомалия, поема отговорността.

Ако убият човек в твоя малък град – това е голяма новина. Ако убият 10 човека в столицата на твоята държава – това е голяма новина. Ако убият 100 човека в столицата на близка държава – това е голяма новина. Разстоянието е правопропорционално на броя на убитите, когато говорим за голямаТА новина – или цинично казано, колкото по-далечно е мястото на трагедията, толкова повече жертви трябва да има, за да привлекат те вниманието на медиите и обществото… Защо близо 150 човека в Кения не създадоха световна новина? Защо сме такива лицемери, че атентатът срещу „Шарли ебдо“ го направи с десетина души?

Африка отдавна не предизвиква интерес. Черни хора на „черния“ континент винаги са умирали с хиляди. Колко са 100 или 100 хиляди повече или по-малко.

„Шарли ебдо“ беше удар в центъра на сигурния Запад. Хората се почувстваха уплашени, че може да се случи и в техния сигурен офис. Лидерите се почувстваха уплашени, че това се случи в тяхното сигурно и силно статукво. Отзвукът, разбира се, беше мигновен. Имаше дори и парад.

За хората от Кения нямаше; нямаше и за всички останали убити в различни „локални“ конфликти през последната година. Просто един пример – в началото на годината над 2000 души са избити от ислямистката организация „Боко харам“ в Нигерия. Миналата година на 14 април „Боко харам“ отвлича 276 гимназиални ученички от училището им в Шибок, нигерийския щат Борно. Те и до днес не са открити. Поне за момичетата се роди хаштагът #saveourgirls.

С новите технологии и интернет разстоянията изглеждат по-близки. Освен това те промениха съвременното медийно пространство – вече почти всеки може да разпространява информация достъпно или сравнително евтино и много хора могат да отразяват от мястото на събитието. През последните години социалните мрежи доказаха, че са фактор, който не бива да бъде пренебрегван (неведнъж Иран или Турция забраняваха канали). И все пак някои новини са по-отдалечени и по-безинтересни. Ако се случи атентат там, където никога или почти никога не се случва, то това е голяма новина. Но ако за пореден път се случи клане или масово убийство в страна, в която по принцип това се случва (стрелбите в училищата и моловете в САЩ), то не всеки път събитието ще предизвика реакция от хората.

Освен всичко друго ние обаче не познаваме Африка и ужасно многото държави на континента. Голяма част от тях вече излизат от блатото на най-неразвитите нации, имат нормално държавно устройство и приток на чуждестранни инвестиции, идващи най-вече от Китай. И все пак светът продължава да бъде твърде голям, за да се интересуваме и от малките държавици на „черния“ континент, нищо че в Кения живеят 45 милиона души.

Може би хората и медиите ще променят нещо, а може би няма. Все пак говорим за терористични групировки, които получават финансиране и които унищожават общества и държави. Освен това медиите и хората се изморяват да гледат едно и също нещо. Тук убили някого, там 100 души. Ние имаме твърде кратък attention span, обръщаме внимание на събитие или новина за няколко секунди. Ако нещата с „Шарли ебдо“ се бяха повторили в някоя друга редакция във Франция, дали това щеше да предизвика същия шум?

Мнението първоначално е публикувано в TrueStory.bg.

Медийно отразяване по първоаприлски

Вчера беше 1 април – ден, малко по-различен от всички останали. На 1 април медиите могат спокойно да си позволят да ни лъжат с някоя и друга забавна шегичка – минималната заплата щели да я вдигат на 1000 лв., Делян Пеевски купил медия (ако е вярна тази информация, едва ли ще се оповести официално), Бойко Борисов произнесъл на глас името на Пеевски и някои други. 1 април е още по-чудесен, защото тогава медиите си позволяват да бъдат оригинални и да имат истинско авторско съдържание – ами, тъпо си е да крадеш лъжата на конкуренцията. Ако можеше да се случва и по други поводи, би било прекрасно.

Лошото на 1 април обаче е, че е един от дните, в които е наистина трудно да различиш истинска от фалшива история. Реалността става доста брутално изкривена, а понякога ти се иска новината да е от категорията „неистински“, защото в противен случай ти е тъжно.

Вчерашната тъжна, но истинска новина, беше за обвинения от прокуратурата журналист от Казанлък Георги Манев. Причината за повдигнатите обвинения е репортажът на Манев и „Пресс ТВ“ от 1 февруари за наводненията в града. Според прокурора Кръстин Кацаров с журналистическия материал се всявало паника. Репортажът отразява засегнатите от наводненията няколко фирми в Казанлък и оплакванията за липсата на реакция от страна на общината. Манев обяснява пред Клуб Z, че това е поредният натиск срещу журналистиката.

Всъщност новината за обвинението срещу Манев излезе още на 31 март, публикувана от самата „Пресс ТВ“ (www.presstv.bg) и не е първоаприлска шега. Същата вечер сайтът за разследваща журналистика „Бивол“ пусна в страницата си във Facebook линк към статията на телевизията. Всички останали медии разбраха, че това е новина малко по-късно. Вчера следобед Клуб Z излезе с просторен материал по темата, като беше потърсил и Георги Манев за мнение. В статията, озаглавена „Прокуратурата започна пролетно почистване. В медиите“, се дава информация и за повдигнатите обвинения срещу собственика на frognews.bg Огнян Стефанов, който е привикан по дело за несъстоятелност на фирмата, която закрива преди четири години. Клуб Z прави връзка между обвиненията на двамата журналисти и Делян Пеевски (в тази връзка са интересни коментарите под самата статия).

В. „Труд“ малко по-късно следобед писа, че „репортаж за наводнение може да донесе обвинение за всяване на паника на журналист от Казанлък“. „Не съм подписал заповед за привличане на обвиняем“, казва прокурор Кацаров, цитиран от вестника, което и обяснява въведението „може да донесе“. Кацаров продължава: „Манев е призован, подсказали са му да си води адвокат и, че може да бъде привлечен като обвиняем, но аз не съм подписал подобна заповед“. Това е, не е бил той, но все пак Манев трябва в петък да е пред съда.

Явно осъзнавайки, че това не е неновина, останалите онлайн медии и информационни агенции публикуваха статии по темата, къде по-малко или повече подробни, в края на работния ден около 18-19.00 ч. В централните емисии на bTV, „Нова телевизия“ и БНТ информацията за обвиненията срещу журналиста не присъстваше. „Дневник“ и „Капитал“  също не публикуваха нищо по темата, но предполагам, че ще го направят утре или в събота в статия под формата на обзор (както обичат да правят и което ги измъква, ако са пропуснали някоя тема през седмицата).

Свободната обективна журналистика в България е по-скоро химера, която много бих искала да се превърне в реално животно, че да мога да се докосна до нея. Няма значение дали тук са намесени дългите ръце на партии или икономически групировки. По-лошото е, че общината на Казанлък явно си мисли, че е съвсем в реда на нещата да се сплашва местната телевизия – и то с прокурор. Според „Пресс ТВ“ освен това полицията по напътствията на прокурора е поискала от Славка Самарска, изпълнителен директор на медийна група „Вис виталис“, която е собственик на телевизията, да подпише полицейски протокол за предупреждение, че медиите, които управлява, няма да критикуват общината на Казанлък. И тук медията е трябвало да каже: „Добре, повече няма да правим така“.

Наличието на безхаберна журналистика при отразяване на бедствия е факт. В разглеждания случай обаче говорим за представяне на гледната точка на пострадалите, оплакващи се от липсата на действия от страна на отговорните за това институции. А ако пък всичко е било преувеличено, то общината е имала достатъчно възможности да представи своята гледна точка, а не да търси прокуратурата. За съжаление действията й не са прецедент от гледна точка на натиск срещу журналисти (а тук дори не говорим за разследваща журналистика).

Още по-тъжното обаче е спорадичното отразяване от другите медии на обвиненията срещу Георги Манев. Много се надявам една от големите телевизии да направи по-обстоен материал по темата, но сигурно ще си остана с надеждата. Българските медии и журналисти гледат да не се изложат и случайно да не публикуват или излъчат нещо не както трябва. Добре, че малко по-реномираният Клуб Z и агенция БГНЕС подхванаха новината, за да я видят и другите. Иначе кой ще обърне внимание на оплакванията на журналист от малка и неизвестна в столицата регионална телевизия?

Отразихме бурно и говорихме за свободата на медиите, когато се случи атентатът над „Шарли ебдо“. За нашите си проблеми обаче не можем да говорим и не искаме. Мъчно е да се обсъждат сложни и обществено значими теми. Къде-къде по-лесно е да се дебатира по телевизора „за“ или „против“ кърменето в мола. Обективна журналистика не съществува на много нива.

Коментарът първоначално е публикуван в TrueStory.bg.