Архив за етикет: медийна свобода

Германците са чувствителни към свободата на словото, а ние?

Федералният прокурор на Германия Харалд Ранге е освободен от поста си и предсрочно пенсиониран, след като стана ясно, че прокуратурата е започнала досъдебно производство за държавна измяна срещу разследващи журналисти. Късно снощи министърът на правосъдието Хайко Маас обяви, че е снел доверието си от Ранге заради разбунилото духовете разследване на портала netzpolitik.org. Двама журналисти от сайта разкриха преди няколко месеца, че специалните служби планират значително разрастване на онлайн следенето на граждани.

Правосъдният министър на Германия не се съгласи с критиката на главния прокурор спрямо правителството, че последното се меси в разследването. Според Ранге правителството се опитва да прикрие журналистите, като е наредило да изтегли от разследването независим експерт, който е установил, че ползваните документи в публикациите са държавна тайна. Министърът от своя страна посочи, че вещото лице е било сменено със съгласието на Ранге преди да е излязло с конкретно заключение.

В Германия целият този скандал е придружен от протести в защита на свободата на словото и правото на хората да бъдат осведомявани. От както се разбра, че телефонът на германския канцлер Ангела Меркел е бил подслушван от американската Агенция за национална сигурност, германците са много чувствителни към темата. Сега главният прокурор на Германия е обвиняван и в двойни стандарти, защото спря разследването срещу американската агенция заради липса на доказателства. Медиите и обществото в Германия не са съгласни.

Според доста общественици в страната ситуацията прилича на цирк. Като цяло обаче всички подчертават колко е важна свободата на словото и как всички трябва да я бранят. Германският главен прокурор със сигурност има своите мотиви за запчоването на разследването срещу журналистите. От гледна точка на държавата над гражданите това има своята логика.

Въпросът е, че в Германия – родината на толкова много философи и мислители, гражданите и държавата са едно. Обществото им е стигнало до ниво, на което те са длъжни да бъдат чувствителни, когато някой се бърка в техния живот и лична свобода. Технологичният гигант Google не един път е бил правно атакуван в Германия заради нарушения на личните данни на гражданите.

Иска ми се и в нашата страна поне донякъде да успеем да ги стигнем германците. Иска ми се да не забравим бързо за проверките на НАП в печатните медии, които дори и да са регулярни и нормални, са придружени от доста въпросителни. Искам ми се медиите да не участват активно в спорни практики като масовите проверки на „незаконните къмпингуващи“. Иска ми се сутрешните блокове по телевизиите да не са пълни с убийства и лоши новини. Иска ми се да няма платени и неплатени всичкознаещи тролове. Свободата на словото обаче е работа на всички, както у нас, така и в Германия. С малки крачки напред… може би…

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

Живеем в опасна държава

България е доста опасна държава. И то – не заради престъпността. Терористични атаки могат да се случат и у нас (летището в Бургас, 2012 г.), а луди хора с желание да убиват има и ще има. Не говоря обаче за тях. Сигурна съм, че в други страни с повече подобни проблеми гражданите се чувстват по-сигурни.

Тъжната действителност е, че все повече нямаме държава. Не съм нито първата, нито последната, която ще твърди това. Опитвам се да видя светлина в тунела, но той става все по-дълъг. Бойко ли го строи, не знам.

Поводите ми за гордост от държавата са минимални. Тук-там има някое министерство или друга институция, които са си свършили работата, което те кара да се чувстваш невероятно щастлив. Иде ти да похвалиш и потупаш по рамото съответното ведомство – все пак, това рядко се случва.

А от какво не се гордея и какво ме плаши? Извадката е само от последната седмица и не е пълна:

Одиторската компания „KPMG България“, имаща задължението да проверява финансовите отчети на КТБ, е глобена от Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори със санкция от едва 100 хил. лв. Комисията не отнема лиценза на одиторското дружество, а гласуването е проведено тайно. KPMG е разследвана за заверяването на отчетите на банката в периода от 2009 до 2013 г., като лицензът на КТБ беше отнет от БНБ заради капиталова дупка от 3.75 млрд. лв. Въпреки че докладът на комисията посочва съществени пропуски и несъответствия в работата на KPMG, имаме само парична глоба. В международната практика въобще няма да е прецедент да се отнеме лиценз на компания от голямата четворка, както обясни председателят на комисията Ваня Донева пред БНР. И въпреки това България не го направи. С глоба от 100 хил. лв. дружеството остава дефакто безнаказано.

KPMG се отървава, но не и медийната бизнес група „Икономедиа“, част от която са в. „Капитал“, в. „Капитал Daily“ и онлайн изданието „Дневник“. Компанията е санкционирана със 150 хил. лв. от Комисията за финансов надзор (КФН). Причината е нарушаване на законодателството против пазарните манипулации. Само за статията „Паниката е по-голяма от проблема„ от юни 2014 г. – по време на банковите неволи след КТБ, „Икономедиа“ е глобена със 100 хил. лв. В материала се говори за помощта, която БНБ смята да окаже, ако банка бъде поставена в затруднено финансово положение, за събитията около Първа инвестиционна банка (ПИБ), както и за връзки на депутата Делян Пеевски с определени фирми. Акциите на ПИБ в първата борсова сесия след публикацията се покачват, пише „Капитал“ във вчерашната си статия по темата. В отговор КФН излиза с прессъобщение, в което защитава решението си. В текста пише „…регулаторът още веднъж категорично заявява, че ще изпълнява стриктно закона и няма да стане заложник на медийни публикации или друг вид натиск и манипулации и ще продължи да си върши надзорната дейност съобразно и в рамките на действащото законодателство“. Много ми се иска да вярвам във всичко, което е казано в прессъобщението, както ми се искаше да вярвам в тези, които БНБ прочувствено публикуваше след кризата с КТБ. Парадоксът обаче е видим. Всяка по-малка медия, която няма ресурсите на „Икономедиа“, щеше да бъде повалена много бързо.

Страшничко си е институциите да защитават определени големи интереси. Ясно е, че този проблем съществува не само при нас. Трябва ли обаче да се оправдаваме с това? Мен лично ме хваща уплаха, като си помисля, че трябва да се занимавам с администрация. Ако пък ли се стига до съд или нещо по-сериозно, определено не чувствам сигурност.

Което ме води до случката с Петко Сертов, бившия шеф на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Той изчезна, тръгнаха да го търсят, дори Интерпол се включи… Повече от месец ни вест, ни кост от него. А накрая се появи от нищото, придружен от жена си. Бил болен, казват, претърпял произшествие, но бил в „добро физическо и психическо състояние“. Има няколко версии около изчезването му. Разследващата журналистка Маргарита Михнева говори за „енергиен калабалък“, в който Сертов се е замесил. Друга версия е, че става дума просто за семейна драма и изневяра от страна на бившия шеф на ДАНС. Но, както коментират журналисти – ние истината едва ли ще я научим. Което е много лошо. По-добре е обаче да се смеем и да създаваме хумористични истории около личността на Сертов. В противен случай трябва да тръпнем в страх, защото цялата случка и „разследването“ й никак не изглеждат нормални.

И последно – убийствата от последните седем дни. Най-новото е от вчера – ликвидиран беше Димитър Стоянов-Лудия, съпруг на модела Роси Черногорова. По-рано – на 12 януари, в центъра на Пазарджик бе застреляна Татяна Стоянова, началник на кабинета на кмета на града Тодор Попов. На 8 януари в столичния квартал „Витоша“ бяха убити строителният предприемач Митко Дамянов и съпругата му Наталия, обобщава Webcafe. Няма да коментирам редицата версии по случаите. Страх ме е обаче, че истината няма да излезе наяве, ще бъде дълбоко потулена или размита сред множеството конспиративни теории. А дори и полицията да каже какво е станало, не знам дали ще повярвам.

И така, това са моите примери от последната седмица, които ме карат да се страхувам.

Искам да напиша и нещо позитивно за държавата – но това по-натам… ако ми хрумне какво.

Мнението първоначално е публикувано в TrueStory.bg.

„Повечето медии нищо не разбират и не им дреме“

„Повечето медии нищо не разбират, не им дреме, просто ги интересува да се четат“.

Тази обобщена гледна точка в едно изречение не идва от медиен експерт или анализатор в сферата на комуникациите. Казва го SEO оптимизатор. Гледах в Youtube курса на Telerik „Изграждане на линкове – Link Building“ и след втория час на обяснения по темата Калин Каракехайов непряко показа пълното си неуважение към българската онлайн медийна среда.

Днес в отговор на въпрос на един колега „Как е иначе при теб“ заявих: „Ами още се опитвам да наглася идеалистичните си представи към случващото се“ (цитирам се по спомен). А какви са моите идеалистични представи: да се пише обективно, коректно и да не се създават лошо написани тъпотии с обяснението „то аудиторията не ти разбира от сложни неща“.

„Тях (медиите) ги интересува какво чете масовият българин, което не коментирам к’во е“.

Още една правилна преценка в друго изречение на SEO оптимизаторът. В желанието си да таргетират повече и повече хора медиите започнаха са създават някакво измислено понятие на „масовия читател“. Това всъщност е понятно от маркетингова гледна точка и от такава е нормално да се създава обобщен профил на аудиторията. Не разбирам обаче защо масовият читател/онлайн потребител/българин трябва да е тъп. Да вярно е, че е по-лесно, но все пак….Нали медията имаше и някаква обучителна роля или обучаваме за тъпаци. Друг мой идеализъм – ако се създават тъпотии, нека поне да са написани добре. Или да има диверсификация – тъпотии и сложнотии. Ама явно е много труд.

„Никой не му дреме от медиите дали публикува достоверна информация, като разбира се махнем такива хубави медии като „Капитал“ и „Дневник и т.н.“, казва още Каракехайов.

Всъщност много се кефя на „Капитал“. Въпреки че правят грешки, изключително зависими са, не винаги имат добре написани текстове, понякога и техните материали са копи-пейст, а сега и са някакви абсолютни пропагандисти, все пак си остават с по-скоро добро име сред читателите. Или поне сред образованите такива. Добре изградената репутация си казва думата, а с организирането на форуми и други събития остават в полезрението на по-висшите мениджърски нива като сериозна медия. Да, това са малък кръг от хора, не са широката аудитория. Определено обаче има значение да те знаят по-големите (не говоря за съвсем големите с многото пари, тях „Икономедиа“ си ги има и се надявам в дългосрочен план тази медия да не се затрие заради сегашните си политики).

И така медиите в момента са едни борещи се за кликопве и продуциращи плява компанийки, а точната преценка на външен наблюдател (колкото външен е според моето търсене в Google) е повече от депресираща.