Архив за етикет: общество

Да го чакаме ли гражданското общество да спаси БНР?

Журналистите Българско национално радио (БНР) протестират срещу значителните съкращения на допълнителните възнаграждения над основната им заплата. В началото на тази година държавата намали бюджета на Националното радио с 10%. В следствие на това на част от служителите авторските хонорари ще бъдат намалени с 43%, заявиха от националното радио. Няма пари, обясняват от ръководството в лицето на изпълнителния директор Радослав Янкулов.

Слушам БНР, когато отивам на работа. Много ми допада начинът, по който представят новините си и професионалността на водене на диалог с госта в студиото (не като плямпането в телевизиите). Харесва ми как се отразяват събития и факта, че в повечето случаи журналистите са много добре запознати с темата. За мен БНР определено изпълнява обществената си роля.

Смятам обаче, че техният протест не намира достатъчно гласност. Вероятно е логично на фона на изтеклите списъци с посетителите на Цветан Василев, промените в Конституцията и прочие неща. Но как така всички се обърнахме към TV7 и дори се заговори за потъпкване на свободата на словото, а тук не. Да, и в двата случая сравнението с ограничаването на свободата на медиите е нелогично, но при телевизията присъстваше на дневен ред. При БНР обаче подсмихване не трябва да има.А имаме ли контрапротест в БНР? Дори да има различни мнения, не може да се говори за контрапротест, контраподписка или котранещо си. Не просто БНР, а цялото общество би трябвало да защити работата на обществото радио.

И тук имаме два проблема – парите и гражданското общество. Парите са особено голяма мотивация при изпълняване на служебните задължения (питайте хората в TV7). Това е съвсем нормално и няма за какво да се мусим, че хората протестират. Ако имаше и работещ синдикат на медиите – още по-добре. Проблемът е, че общественото радио зависи твърде много от парите от бюджета и няма други канали за набиране на средства. Както казах, аз слушам БНР всеки ден. Ами може да имаме една сметка, където гражданите да дават дарения за радиото. Ако са доволни от медийния продукт и искат да продължат да го ползват, няма да е трудно хората да дадат някой лев.

Обаче по тази точка се сблъскваме с проблема с развитието на гражданското общество у нас, както и инициативността на самата медия. Опредено смятам, че в България гражданите стават все по-активни. Все още обаче сме назад и не знам колко пари ще се съберат за такава големи продукции каквито са „Хоризонт” и „Хрито Ботев”. Добре, че Биволъ е сайт. Трябва и самото БНР да започне да гледа по-прагматично на ситуацията, а не само да чака парите от държавния бюджет. Най-вече, за да изпълнява обществената си роля. А всички знаем какво става, когато имаш само един гръб, който да може да се обърне срещу теб.

Мнението първоначално е публикувано в Actualno.com.

Как да помогнем на старите? Пенсионерските клубове не са решение

Дами и господа, нека помислим за старите хора! Нека погледнем малко по-далече от хладилника на лизинг и малко по-напред от почивката през лятото. Нека помислим за момента, когато остареем и ще ни трябва подкрепа. Нека създадем алтернатива за старите хора, нека им помогнем!

Или поне така звучи призивът, когато ентусиазирани млади искат да помогнат на по-старите си съграждани. Те създават клубове по интереси, организират събития за възрастни, понякога ходят по домовете да помагат. Всичко има една добра и краткотрайна полза.

Не, не искам да омаловажавам ентусиазма и труда на тези, които искат да помогнат. За мен наличието на състрадание е важна част от прогреса на едно общество. Не знам обаче дали когато се започват подобни инициативи някой пита старите болни самотни и не толкова болни и самотни хора какво желаят. Когато се започва инициатива в някаква общност, най-редно е да се питат нейните членове какво искат по същия начин, както се прави маркетингово проучване за нов продукт. Да, съгласна, ентусиазмът и в двата случая е важен.

Клубовете по интереси или пенсионерските такива са страхотно нещо за хора, които нямат какво да правят и чувстват, че могат да намерят една или две сродни души там. Смятам обаче, че тези клубове са някъде в горните етажи на пирамидата на Маслоу. Когато един възрастен болен човек няма пари да си купи лекарството за месеца и мисли за дървата през зимата едва ли това би му помогнало кой знае колко много. Раздумката с приятели е важна за всеки. Когато обаче те болят краката или просто не ти се занимава, едва ли ще искаш да отидеш в клуб да се сприятеляваш, да трябва да се опитваш да забравиш, че те боли и че имаш да биеш целия този път обратно до вкъщи.

Добре, да си представим друг вариант. Нашият стар пенсионер има пари както за лекарства, така и да смени дограмата в стаята. Той пак може да не иска да ходи в пенсионерския клуб, защото може би смята, че на 80 години не се налага тепърва да се сприятелява с хора. Пък и ако живееш в една общност, в който и да е град, не е ли редно вече горе-долу да познаваш с кого вероятно ще се разбереш. Все пак за едни примерно 20 години на едно място ти знаеш хората около себе си, че и клюките за тях.

И нека не подценяваме старите хора. Никой не е казал, че като си стар трябва да си глупав. Едно малко развлечение няма да накара човек да забрави проблемите си. Човек не се откъсва лесно от мисълта за разклатеното си здраве или за това, че има спестявания колкото за погребение. Казват, че възрастните оглупяват като деца, но не мисля, че всеки толкова бързо губи интелекта и бързината на мисълта си. Ако благородната социална инициатива включва супа и неангажиращ разговор за половин час, старият човек най-вероятно ще предпочете супата и може да откаже разговора. Не казвам, че това е за всеки и всеки път. Понякога може и да си поговорите.

Старите хора най-често мрънкат, защото има от какво да са недоволни. Нека посоча вечно повтаряната причина за всеки наш проблем – ние живеем в една ужасно несоциална държава, която не осигурява долните нива на пирамидата на Маслоу. Точно затова не смятам, че  клубовете по интереси биха дали дори една краткотрайна утеха за самотата на възрастния член на обществото ни. Той се чувства самотен и отритнат от нас и поради други базови причини. В нашето болно общество възрастният човек първо трябва да мисли за непосилно скъпите лекарства, за пропускащите и тази зима обувки, за тока, студа навън и т.н. Няма значение дали си на 20 или на 70 години, всеки би бил доволен да може да си позволи поне толкова, колкото съседа. Или поне да има сигурността, че ако нещо се случи, няма да има нужда да се моли за помощ или да чака социалната инициатива.

Добри хора винаги ще се намерят, дори да са малко. Социалните инициативи са чудесни и ги подкрепям. Те могат да предлагат супа до дума и приятен разговор в удобно за стария човек време. Съгласна съм. За съжаление обаче не смятам, че това е решение. Не казвам, че знам как да се разреши, но проблемът е по-кардинален.

А някои пенсионери са добре. Надявам се разглеждам просто хейтърската гледна точка.

Текстът е публикуван в TrueStory.bg.