Архив за етикет: политика

Бежанският проблем няма да изчезне, а само с омраза е опасно

В началото на тази седмица в София се проведе едно от малкото наистина представителни събития, свързано с бежанците. Евродепутатът от ЕНП Светослав Малинов организира конференцията „Кризата с бежанците: новите европейски политики“. Залата в хотел Балкан беше препълнена и предизвика видимо голям интерес. Имаше хора от направителствени организации, занимаващи се с проблемите на бежанците, юристи, политолози, доценти и други хора от академичните среди, че дори представители на бизнес организации. Разбира се, имаше медии. Всички искаха да разберат каква е ситуацията с бежанците и какво ново в Европа по този въпрос. Много хора задаваха въпроси и правеха коментари, а съм сигурна, че ако имаше повече време, конференцията може да продължи поне още няколко часа.

Проблемът на Европа с бежанците е сериозен и са необходими мерки за дългосрочно решаване. Само квотите за преразпределение сред държавите няма да са достатъчни, както каза и Малинов. Всъщност това всички го знаят и активните хора в нашето общество искат да вземат отношение. Както и се видя на конференцията.

Да, със сигурност е много по-лесно да се говорят големи думи за справяне със ситуацията по време на някакви си конференции, а съвсем друго, когато започнеш да изпълняваш конкретните политики и да оправяш ситуацията с конкретни хора. Със сигурност има и ще има грешки при практическото прилагане. Примерно, шефът на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков заяви, че от април в София може да се похвалим с пълна регистрация на бежанците (повтори го поне два пъти). Вече можело и в трите центъра в столицата мигрантите да се регистрират, а не да ходят от един в друг център с някакво си номерче за регистрация, „я загубят листчето, я себе си“, обясни нагледно Казаков. Е, това навява на мисълта, че преди това не е имало „пълна регистрация“, а някаква „половинчата“, за което сигурна пак от Брюксел ще ни се скарат, ама хайде…. Нека да не изпадаме в подробности, нали вече всичко е наред. Както казах, едно е да говориш за политики, друго си е да ги изпълняваш.

Политики обаче трябва да се правят, а идеи е хубаво да се генерират тъкмо от форуми, където се събират малко активни хора и представители на няколко такива организации. От това, което видях мога да кажа, че част от нашето общество не само иска конструктивно решение на кризата с бежанците, но е и готова да се включи. Представител на БТПП дори предложи като възможна практика част от бежанците да бъдат обучени в професионалните центрове на Палатата в различните градове в страната. Е, това не е ли конструктивно – хората ще имат квалификация, после вероятно и работа, ще си запишат децата на училище, които със сигурност ще научат по-лесно български, ще се сприятелят с българите. Все хубави неща, макар и пожелателни. Разбира се, че ще има и проблеми, но е много ползотворно да се чуват конструктивните гласове, а не тази, които крещят омраза.

Като говорим за езика на омразата – със сигурност е по-лесно да се изказва мнение под онлайн медийни публикации, в чатове или различни интернет форуми, отколкото да се занимаваш с извършване на политики и да „правиш решения“. От друга страна от представено на конференцията изследване на „Алфа Рисърч“ се оказва, че откакто има бежанци в България, то те продължават да са непознати за „обикновения българин“, а се увеличава и мнението, че бежанският поток е опасност. Интересно е обаче, че според изводите на изследването нямаме крайно радикализиране на общественото мнение. Излиза, че продължаваме да не познаваме що е то бежанец, малко повече се страхуваме от тези хора, но крайният национализъм и радикализиране от страна на българите явно го има най-вече в интернет. Страхуваме масово онлайн.

Бежанците ще бъдат проблемът на Европа, предричат… общо взето всички. Тези хора идват от различна култура, повечето от тях имат различна религия, някои от тях са с претенции… Заради това колкото повече се събират мнения или предложения за конструктивни решения, толкова по-добре. Дори сега евентуални сухопътни удари на евентуално съюзническите армии на Русия и САЩ да унищожат „Ислямска държава“, в Сирия мигрантският поток едва ли ще спре. Така че нека, поне на национално ниво, институциите и политиците да се опитат да ангажират обществото, което предлага някакви решения на локална почва, т.е. в България, а не само да се вслушват в гласовете, които крещят страхове. Явно част от обществото иска да участва конструктивно по този проблем с всичките му изпитания и грешки в изпълнението. Разбира се, има я и другата част, която пише с големи букви „вън! ислямизация!“. И заради история и заради логични притеснения, се чуват тези призиви. Опасно е обаче само с омраза, защото омразата може да се върне тъпкано.
Мнението първоначално е публикувано в Actualno.com.

Политиката е навсякъде и имаме нужда да е така

Прибирам се днес от работа. Както обикновено слушам радио Фреш с ясната надежда, че „Power Music“ с Цвети и повече от неангажиращите диалози на предаването ще ме разтоварят. Обикновено действа. Сутрин слушам БНР, вечер искам да си почина. Днес обаче улучих интервю с Дамян Попов, музикант, който говореше за неразборията в парламента. Първо си помислих, че съм сбъркала честотата.

Дамян Попов заяви, че е объркан. В един ден някой ти изглеждал от добрите, а в друг вече бил от лошите. Той говореше интелигентно и питаше. И това по време на музикално предаване. Идеята ми е, че не очаквах този разговор, колкото и кратък да беше той, по радио Фреш. Явно обаче обърканите амбиции в парламента и явната невъзможност  да се договорят някакви неща стават причина темата да бъде част от доста разговори, колкото и неангажиращи да са те. Супер всъщност.

Не искам да анализирам думите на Дамян Попов и не знам дали той въобще има някакви по-дълбоки идии или позиция. Обърнах обаче внимание на това къде и по какъв повод чух мнението му. Той трябваше да говори за новата си песен, а засегна социална и политическа тематика. Смятам, че това е чудесно и колкото повече подобни нетърсени мнения на неполитици по политически въпроси, толкова по-добре. Ние живеем в общество, което трябва някой ден да стане гражданско. Точно затова политиката, като част от обществената динамика, трябва да бъде част от нашата действителност. Има закони и законотворци, както и съответните лобита, които подкрепят една или друга промяна. Нормални неща. Колкото повече хора обаче се интересуват, толкова по-гражданко ще ни стане. Да, и знания трябват и образование, но нека има мнение и нека хората, които са наясно, че политиката им бърка в развитието и живота казват неща. И е хубаво да се интересуваме и надсмиваме на само когато Бойко прерязва ленти и се появи някоя Анна Баракова (впрочем прекрасно допълнение на за партията на Бареков).

Глупава държава, евтин сериал

Евтината кино продукция, която представлява българската действителност, продължава. Това не е новина. Днес обаче имаше ново развитие – оказа се, че Бареков бил куклата на Делян Пеевски. Честно?! Никой не го очакваше. И сега к’во?! Да се възмущаваме или да си кажем едно „Знаех си“. И ако го направим, има вече ли някакво значение.

Последните няколко месеца, че и година абсурдността достига все по-нови и нови дълбочини. Тъкмо си мислиш, че не може по-зле, но както се казва – винаги може и повече. Не знам на кого не му писна от това. Ние и заради това ставаме все по-апатични. Всъщност това да не би да е целта на този блудкав театър?

В края на миналия месец започна историята около КТБ и свързаните ѝ лица. Какво мога да кажа, освен, че вече месец дори не може да се говори за елементарни факти, няма информация, има твърде много невярна информация – няма нищо. Излизат някакви неща, дегизирани като разкрития, правят се някакви закони  в последния момент. Де факто нищо не се случва. А да не забравяме, че и чакаме правителствената оставка.

На мен честно ми писна.

Искам на море.