Архив за етикет: празник

3 март – ден, който всички чакат с нетърпение

И така, 3 март – един от дните, който всички чакат с нетърпение, защото не се работи или учи. Гадно е само, когато се падне събота или неделя.

Съжалявам за цинизма, но може би единствено като ученичка чувствах 3-ти март като голям празник. Празник, който да ме изпълва с гордост и чувство на благодарност, че на тази дата са случили велики неща.

Всъщност като ученичка много обичах историята. Неприятно всъщност се получи, когато заради любовта ми към историята постепенно научих интересни и малко тъжни подробности. Русия всъщност не е била Освободителката, която е дошла да спаси българския народ от турското иго, а кипяща от противоречия и вътрешни конфликти, загубила скорошна война, империалистично настроена страна, която иска да стигне до нови територии. За това ми напомни сега и една статия в Webcafe на Проф. д-р Борислав Гаврилов, който разказва за тази руска война на Балканите. Препоръчвам.

Идеята ми обаче е, че американците с почти измислената си нация имат Ден на благодарността (също толкова измислен) и Ден на независимостта (с една екранизация, където с помощта на Уил Смит се освобождават от извънземни!) и хората ги чувстват като велики. Колкото и да са измислени, те ги празнуват истински, защото американци са умирали за свободата на Америка. И това, разбира се, е подкрепено от националистични пропагандни филми и много пари за тържества.

Жалкото е, че ние българите и в частност аз отново имаме ред причини, които трябва да се обяснят защо  3-ти март е щастлив почивен ден, на който няма да отида да положа цветя на нито един паметник. Но ще го честитя във Facebook и с това ще се изчерпи моя патриотизъм.

Първо, моите родители, живели в социализма, не празнуваха 3-ти март, а се радваха на почивния ден. Свикнали толкова много със задължителни празници преди 89-та и въвеждането на не толкова задължителни нови такива, те бяха абсолютно безразлични към дата, която трябва да чества Освобождението на България. Второ, вече е толкова лошо да обичаш Русия, че гледаш и да не празнуваш някоя дата, която случайно е свързана с тази държава.

Загубени в това кой ни е освободил, дали ни е освободил и на кого трябва да сме благодарни, ние забвравяме да се радваме, че това въобще е станало. Ако все още, разбира се, има поводи за радване. За мен лично има – харесвам България и се радвам, че тази държава все още я има.

А иначе, баба ми се обади преди малко да ми честити празника.

А това е от Google:

Google_3 mart