Архив за етикет: протест

Изморихме се…

Вчера депутатът от БСП Мая Манолова беше избрана за национален омбудсман с гласовете на 129 народни представители с тайно гласуване в парламента. Това предизвика поздравления от страна на БСП, от където изникна определението, че Манолова е „човек-кауза“, както и негативни реакции от граждани и общественици и бурни насмешки в социалните мрежи. Вчера се организира спонтанен протест пред Народното събрание, на който гражданите демонстрираха несъгласието си с избора на Манолова за омбудсман.

Протестът пред парламента вчера беше слаб. Въобще не можеше да се сравни с летните протести от 2013 г., както и по-рано организираните срещу сметките за тока през февруари същата година. Искаше ми се протестът да наподобява този, продължил цялото лято на 2013 г. Тогава, вярвам, хората почустваха, че може и да успеят да променят нещо.

Сега е лято, жега е, а и в София заваля дъжд (някои коментират, че така на Мая щяло да и върви по вода на новия пост). Хората са в отпуск и нямат време да ходят по протести. Има хиляди извиненията за измореното гражданско съзнание. Не се случи второ #ДАНСwithme.

Но всъщност основното е, че сме изморени. Изморени сме да говорим и нищо да не се случва. Изморени сме от извинения и обяснения (примерно, реформаторите за съдебната реформа). Изморени сме от явна наглост (ДСП за….много неща плюс последно антикорупционния закон). Изморени сме от утвърждаване на едни и същи лица, които години наред си развяват байрака на политическата сцена с идеята за „защита на гражданите“ (изборът на Мая Манолова за омбудсман).

Всички са маскари, ама и тази дума се изтърка, използвана за нашите политици. Много се радвам на протестите с уговорката да са неплатени и неорганизирани по строй. Искам всички маскари да се страхуват в очакване, че може да бъдат свалени. Изключително съжалявам, че не е така.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

Манипулиран ли е протестът или не…Няма значение!

Да, прочетох, обсъждах и дори размишлявах много за протестите в момента. Струва ми се, че няма как да напиша нещо ново. Просто, защото гледните точки се виждат, ясно се различават и понякога повтарят с различни нюанси.

Да, съгласна съм, че протестите са важни и показват много – будните младежи, които искат промяна и морал. И аз искам промяна и морал. И след като активно се включвах в протестите през лятото, спокойно мога да кажа, че отново се разочаровах, Точно затова разбирам защо сега няма конкретни искания, а чисто и просто желание за „морал“, „промяна“ и „оставка“.

Но има и нещо друго – през лятото не очаквах някаква голяма промяна. Просто исках да се почувствам част от група хора с моите възгледи (дори си спечелих бизнес контакт, което беше изключително задоволяващо). Да, имах някаква надежда, че правителството може да направи нещо адекватно, но тя бързо умря. Сега обаче нямам илюзии, че гражданските/студентски протести ще променят статуквото. Затова и не ходя на протести.

Да, четох и другата гледна точка – за режисурата на ГЕРБ, Прокопиев, Плевнелиев и т.н. И смятам, че в това има нещо вярно, което се вижда и от стройната организация на сегашната студентска окупация. Студенти са искали да раздават флайери! в книжарницата в подлеза до Ректората. Първо, от къде пари за флайери и време да ги направят? После – ако бях студент с (да предположим) ограничени финансови средства, нямаше ли да ксерокипирам желанието си за оставка. Във в „Преса“ пише, визирайки летните протести: „лека-полека на улицата се промъкна нездрав патос, който противопостави „умните, интелигентните и красивите“ на „унизените и оскърбените“ от февруари…Постепенно, но всъщност твърде припряно, върху гнева се накачулиха политици, бизнесмени, медийни фактори, които провидяха в него шанс да се завърнат на сцената като „алтернатива“. Ок, абсолютно съгласна. Освен с това, че патосът е „нездрав“. Какво му е на малко патос при положение, че хората няма къде да видят патос с изключение на творбите на Ботев (от преди повече от век). И друго – защо тази статия се появява във в „Преса“ на 16 ноември 2013, като прави обзор на периода от летните протести до сегашните окупационни действия? Просто не вярвам в случайните появи на коментарни мнения в определени печатни издания. И знам защо.

Вчера обаче се състоя и една друга пародия: митинги. Митинги по дяволите! Мразя тази дума. Партиите се опитаха да се надцакват в това кой ще има повече пари, за да купи повече присъстващи. „Изобщо – митингите като тези са някаква пародия, някаква жалба по предишни десетилетия, по някогашни страсти, които само доказват колко маргинализирана и опорочена от партийни тактики е психологията на българската политика“, пише в един блог – съгласна! А аз и приятели се чудехме кога и къде да излезем в центъра на София, за да не се сблъскаме с митингуващи, полиция или футболни агитки (като последните ги предпочитах).

Определено обаче искам промяна и се радвам на протестите – манипулирани или не. Подкрепям и всякаква форма на мислене, която иска да намери някакви отговори или прави изводи. Защото интелигенцията му е майката! Във всяка държава има националисти, необразовани и социално изключени хора или просто идиоти. Но мислещите са движещата сила. И от тях трябва да има повече, дори идеите им да се сблъскват или да са неизпълними. Нека има диалог.