Архив за етикет: Русия

Колко е „прекрасно“, че военният министър не вярва в прокуратурата

Аз съм уверен, че проверката на прокуратурата няма да установи нищо, но съм сигурен и че няма никой вече да смее да дойде при мен да ми предлага подкуп“. Това каза вчета пред БНТ министърът на отбраната Николай Ненчев. Миналата седмица в интервю пред в. „Сега“ Ненчев заяви, че му е бил предлаган подкуп при съгласие от негова страна да подпише договор за поддръжката на военните самолети МиГ-29. Прокуратурата веднага след това попита защо не е била уведомена за това и започна проверка по случая.

Прекрасно!Прекрасно е, че прокуратурата е започнала проверка. Също толкова чудесно е, че министърът на обраната открито твърди, че са му предлагали подкуп. Лошото обаче е, че военният ни министър въобще не вярва, че проверката ще доведе до реални резултати. Първият вариант е Николай Ненчев да си е измислил предложението за подкуп и затова прокурорското разследване да не намери нищо. Вторият вариант е прокуратурата да не успее да открие следи, защото е пълна със зависимости и ръководена от определени интереси. И затова министърът на отбраната си позволява също толкова открито да твърди, че не вярва да се установи нещо. Всъщност с думите си Ненчев заявява, че не вярва на прокуратурата, което още по-чудесно разкрива плачевното състояние на българската съдебна система.По-малко похвално е, че Ненчев не отговаря кой точно му е предлагал подкуп, като от думите му става ясно, че са страни, защитаващи руските интереси. Разкриването на лицата би могло да навреди на разследването, но както самият министър каза – той не вярва на него. Може би всичко е прах в очите и военният ни министър иска да отклони вниманието от… нещо друго, а може би се опитва да се защити от някого чрез медийните си изяви. Забележете, че той говори за предложението за подкуп и за липсата си на вяра в прокуратурата пред медии. Последната тук е второстепенен участник.

Заключението на Николай Ненчев е, че вече няма да посмеят да му предлагат подкуп, защото се е разприказвал пред медии за желанието да се подпише договор с руската страна за 80 млн. лв. за поддръжката на МиГ-овете и предложението за „сериозни проценти“ от сделката. Публичното твърдение, че има някой, който защитава руските интереси и предлага „проценти“ на министъра на отбраната на България трябва да е голям скандал и трябва да предизвика повече от проверка на прокуратурата. Трябва да има резултати, трябва да има и политическа реакция. Според Ненчев обаче „нищо няма да се установи“, а всеки знаел за какви проценти ставало дума. Тъжна истина е и това е ужасно, че на такова високо ниво толкова лесно се коментира невъзможността прокуратурата да си свърши работата.

Мнението първоначално е публикувано в Actualno.com.

Украйна – нещата рядко са само черни или бели

Вчера (22 януари) бившият премиер на Украйна Юлия Тимошенко беше освободена от затвора. Новина, която бързо се превърна в една от водещите, на фона на развитието на случващото се в Украйна. Демонтрациите започнаха през ноември миналата година след отказа на украинския президент Виктор Янукович да подпише споразумение за асоцииране с ЕС.

В последния месец забелязах, че заедно с българските медии, така и много групи на бунтари, свободомислещи, будни и ранобудни хора у нас решиха да вземат отношение към кризата в Украйна. Разбира се, по-голямата част от тях са на страната на протестиращите, против Янукович и съответно против Русия (макар че не знам до каква степен интересите на Янукович и тези на Владимир Путин съвпадат).

Нещата обаче рядко са само черни или бели. Не е ли странно, че протестиращите получаваха храна и други припаси в продължение на месеци окупация на сгради в Киев. Определено смятам, че действията им са оправдани от гледна точка на понякога почти авторитарните политики на Янукович, но и не мисля, че не получаваха достатъчно помощ и финансиране отвън. Да, със сигурност определям като безобразно това, че президентът изкара снайперисти срещу демонстрантите!!! Имам обаче чувството, че ще се сметне за тесногръдо от моя страна, ако не започна да крещя с пълно гърло „за“ Євромайдан и „ура“, че освободиха Тимошенко.

Всъщност съдбата на Юлия Тимошенко ме вълнува от времето, когато беше премиер на Украйна, и когато през зимата на 2009 г. ни спряха газа от Русия.

През 2011 г. Тимошенко беше осъдена по обвинения в превишаване на правомощията си при подписване на газовите договори с Русия от януари 2009 г. В Украйна това е криминално престъпление, за което може да се лежи до 10 години в затвора. Според обвиненията заради задържането на доставките на газ Украйна в лицето на „Нефтогаз“ е загубила милиони. От 2012 г. бившият министър-председател се намираше в клиника в Харков. Разбира се, осъждането на Тимошенко се следеше отблизо от международните наблюдатели, като според ЕС делото срещу нея е било „политически мотивирано“ и настояваха за нейното освобождаване. През тези около две години на мен лично ми изглеждаше, че в Брюксел по-скоро си чешат езиците с опитите си за твърд тон спрямо Украйна. Предполагам, че там играта е и доста по-сложна на фона на интересите на Русия. Разбира се, нейното осъждане беше политически мотивирано и както пише в статия на Foreign Policy от октомври 2011 може би Янукович се е надявал, че ЕС ще приеме Украйна независимо от обстоятелствата просто, за да не я даде на Русия.

В тази връзка интересен е анализ на Stratfor, където се посочва, че Украйна е буферната зона на Русия от останалия свят и Москва никога няма да я остави от чисто териториална гледна точка. Като се вземат под внимание обаче също и интересите на Запада, както и желанията на самите украинци (последните се смята, че са разнопосочни – една част от украинците са с Русия, а друга – с ЕС) няма да ме изненада някакво разделение на страната. Що се отнася до Тимошенко, тя вероятно би могла отново да се превърне в харизматичен лидер, поне докато нещата не се върнат до някакво стабилно положение.