Архив за етикет: свобода на словото

Германците са чувствителни към свободата на словото, а ние?

Федералният прокурор на Германия Харалд Ранге е освободен от поста си и предсрочно пенсиониран, след като стана ясно, че прокуратурата е започнала досъдебно производство за държавна измяна срещу разследващи журналисти. Късно снощи министърът на правосъдието Хайко Маас обяви, че е снел доверието си от Ранге заради разбунилото духовете разследване на портала netzpolitik.org. Двама журналисти от сайта разкриха преди няколко месеца, че специалните служби планират значително разрастване на онлайн следенето на граждани.

Правосъдният министър на Германия не се съгласи с критиката на главния прокурор спрямо правителството, че последното се меси в разследването. Според Ранге правителството се опитва да прикрие журналистите, като е наредило да изтегли от разследването независим експерт, който е установил, че ползваните документи в публикациите са държавна тайна. Министърът от своя страна посочи, че вещото лице е било сменено със съгласието на Ранге преди да е излязло с конкретно заключение.

В Германия целият този скандал е придружен от протести в защита на свободата на словото и правото на хората да бъдат осведомявани. От както се разбра, че телефонът на германския канцлер Ангела Меркел е бил подслушван от американската Агенция за национална сигурност, германците са много чувствителни към темата. Сега главният прокурор на Германия е обвиняван и в двойни стандарти, защото спря разследването срещу американската агенция заради липса на доказателства. Медиите и обществото в Германия не са съгласни.

Според доста общественици в страната ситуацията прилича на цирк. Като цяло обаче всички подчертават колко е важна свободата на словото и как всички трябва да я бранят. Германският главен прокурор със сигурност има своите мотиви за запчоването на разследването срещу журналистите. От гледна точка на държавата над гражданите това има своята логика.

Въпросът е, че в Германия – родината на толкова много философи и мислители, гражданите и държавата са едно. Обществото им е стигнало до ниво, на което те са длъжни да бъдат чувствителни, когато някой се бърка в техния живот и лична свобода. Технологичният гигант Google не един път е бил правно атакуван в Германия заради нарушения на личните данни на гражданите.

Иска ми се и в нашата страна поне донякъде да успеем да ги стигнем германците. Иска ми се да не забравим бързо за проверките на НАП в печатните медии, които дори и да са регулярни и нормални, са придружени от доста въпросителни. Искам ми се медиите да не участват активно в спорни практики като масовите проверки на „незаконните къмпингуващи“. Иска ми се сутрешните блокове по телевизиите да не са пълни с убийства и лоши новини. Иска ми се да няма платени и неплатени всичкознаещи тролове. Свободата на словото обаче е работа на всички, както у нас, така и в Германия. С малки крачки напред… може би…

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

Автоцензурата – има я и ме плаши

Нещо, което винаги ме е притеснявало, е автоцензурата в медиите. Сега вече проблемът ме плаши.

Автоцензурата може и да е хубаво нещо, когато е продиктувана от етични норми и съобразяване с личното пространство на засегнати хора. Знаем обаче, че не заради това я има. Няма нищо по-добро от лоша, крещяща или пошла новина.

Но си е проблем, който  нито е нов, нито пък скоро ще има решение. Даже става по-лошо. Плаши ме обаче сега, защото не само, че лично ме засяга, но започвам и аз да се страхувам, да цензурирам, да не се водя от етика, а по-скоро от загуба на работа. Плаши ме, защото се чудя дали, ако публикувам моето си мнение в моя си блог, после ще има последствия. Плаши ме, защото се замислих дали да публикувам едно мнение (МНЕНИЕ) в рубрика за мнения. Плаши ме, защото не искам да стана нещо, което не съм. Плаши ме, защото е конюнктурно и защото е неправилно да е така.

Медията създава и продава информация, за да се хареса на рекламодатели и аудитория. Медията трябва да е независима, за да може всеки да рекламира и всеки да я чете (няма да се отвличам в понятия като таргет групи или целева аудитория). Продуктът на медията е информацита. Автоцензурата в българския случай е пълна глупост. Нерантабилно е, но като бъркаме межу собственици и рекламодатели е така.

Това с автоцензурата вече ми прилича на надзирател в затвор, който не знае докъде точно са му правомощията и извършва всякакви бруталности, прехвърляйки отговорността върху вишестоящия. Не знаеш къде да спреш да цензурираш, защото ако случайно сбъркаш – край! Затова изменяш информация, предаваш невярно думи и се правиш, че нещо случващо се буквално пред очите ти не съществува.

И за съжаление автоцензурата няма да си отиде скоро. Просто защото на никой няма да му хареса. Малките и самостоятелни, уж независими медии вече почти не съществуват. Диверсификацията е мит. И за съжаление не вярвам, че нещата ще станат по-добре.