Архив за етикет: тероризъм

Ние ще претръпнем, а терористите ще загубят нещо важно

След терористичните атаки в Париж и Брюксел медиите, включително и българските, бяха обвинени, че не обръщат еднакво внимание на нападенията в европейските столици, както на тези в Бейрут, Анкара или Лагос. Медиите и хората, които бяха Je suis Charlie, но не бяха Je suis Ankara, бяха наречени лицемерни.

Закон на журналистиката е, че колкото по-близо се усеща някакво събитие, толкова по-отразено е то. Писала съм го не веднъж, както след атентатите в редакцията на „Шарли Ебдо“, така и след отвличането на около 200 момичета от „Боко Харам“ в Нигерия. Винаги е ужасно, но не винаги получава еднакво внимание. И това е логично, говорим за близост, говорим и за възприятия. Брюксел чувстваме близо, Лондон, Белград… Малайзия не толкова. Трябва ли да се чувстваме виновни за това?

Идеята на терора е да всява страх и да разклаща чувството за безопасност. Терористите плашат гостите на Турция и ще нанесат големи вреди на туристическата индустрия в страната тази година. В Египет беше същото. Терористите развалят общества и подкопават официалната власт. Разбира се, те печелят от това.

Париж и Брюксел се възприемат за центъра на Европа. Кой не мечтае да отиде в Париж? В колко филма и книги френската столица е описвана като мечтан или поне много интересен град? Брюксел е столицата на ЕС – там живеят наши познати, там се срещат управляващите на всички държави в ЕС. Когато нещо ужасно, като терористичен атентат, се случи в тези градове, шокът е обясним, както и неговото отразяване.

Всъщност фактът, че сме шокирани, показва, че ние чувстваме, че живеем в един достатъчно сигурен свят. Може да ни се случи да загинем в самолетна или автомобилна катастрофа. Европа обаче забрави войните, а масовите прояви на тероризъм от непознатия Далечен Изток се усещат като нещо плашещо, но ново.

Не казвам, че медиите трябва да подпомагат нападенията с наслагването на чувство за страх и да преекспонират всекидневно колко много сме заплашени. Но смятам, че дори и това да стане, то сигурно ще отмине. Ние ще претръпнем.
Не искам да живеем в свят, в който терористичните атаки са нещо нормално, а рисковете вече да с един повече – автомобилна или самолетна катастрофа, или атентат. Ако обаче това стане и тероризмът е новото нормално, то Европа ще претръпне, а терористите ще загубят основно средство за пропагандиране на идеите и управление на целите си.

При отразяване от страна на медиите значение също има повтаряемостта на събития. Когато се случва по-често, то шокиращите новини биват замествани от тези, които обобщават, анализират и търсят причините. И хората гледат по-малко… Защото е поредната катастрофа, а тогава си казваш: „Дано да няма близък загинал“. Да, лицемерно е, да, ужасно и нечестно е. Но такава е психиката на хората. Това може и да е загубата за терористите. Ние вече няма да се впечатляваме толкова.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

А разбрахте ли, че Динко се надъха след Брюксел?

Вчера, 22 март, Брюксел видя това, от което се страхуваше в продължение на четири месеца след атентатите в Париж от 13 ноември миналата година. След терористични атаки на летището „Завантем“ и метрото в европейския квартал в Брюксел загинаха над 30 души и около 200 бяха ранени.

Със сигурност вчера всяка европейска редакция е кипяла от напрежение с многобройните разговори, възклицания, тракане на клавиатури и други съпътстващи действия. Журналистите и особено новинарите са специфично племе. Те се стремят да бъдат по възможност първи в съобщаването на новините, а после да намерят нов ъгъл, за който другите не са се сетили. При отразяването на бедствия и терористични атаки има обаче определени правила, които не винаги се спазват, като ненатрапване на жертвите, които може да са стресирани и да не искат да говорят, или преекспониране на бедствието с надеждата за повече четаемост и гледаемост.

Терористичните атентати от вчера бяха ужасно събитие и нямаше как да не разтърсят за пореден път Европа. Ние чувстваме Брюксел близо, защото за него говорим често, а много от нас имат близки и приятели, работещи там. Широкото медийно отразяване на нападенията беше логично предвид значението на белгийската столица, международния отзвук и фокуса върху нуждата от много добри антитерористични мерки. Живеем в опасен свят, в който тероризмът явно ще присъства.

Това, което някои обаче забравят, е отговорността на журналиста. Журналистът е тук, за да осведомява, за да представя гледни точки, да бъде коректив на властта и да дава на гражданите достъп до информация и платформа за публичност на техните проблеми. Журналистът не е тук, за да плаши, да стресира, да наслагва предразсъдъци и да обслужва популистки цели, защото повече ще се чете/гледа.

На фона на терористичните атаки от Брюксел, които не бяха първите и едва ли ще са последните, се надигнаха, абсолютно очаквано, крайно десните гласове, които обявяват исляма за абсолютно зло, а бежанците за проводник на това зло (с всичките им съпътстващи злини). Крайно либералните също говорят, защитавайки тезата, че всеки сме еднакви и пропускат да изкажат твърдост, затормозени от политическата си коректност.

Всъщност въпросът с тероризма, с ислямизацията и мерките за сигурност в днешния свят е комплексен. Заради това има нужда от комплексно решение и от хора, които могат да видят повече от една гледна точка. Хора, които ще могат да открият повече от една причина за насилието и нейните следствия. В момент на нужда от наистина интелигентен подход, никак не ни трябват праволинейни глупаци, които ще крещят това, което си знаят.

След терористичните нападения гласовете на популизма се надигат. Като правило тези, които проповядват омраза, са по-гласовите, защото крещят повече в телевизионните студиа и по не се свенят да използват груби или нецензурни думи.

Работата на журналиста е да въдвори ред в какафонията от гласове. Трудна работа е това – медиите се борят за зрители, читатели, трафик. Можеш да се отклониш от пътя и после да се кефиш на хилядите лайкове под статия „Динко се надъха да лОви бежанци“. А рекламодателите ще си кажат – „Брей, колко много импресии, явно сте много четаеми, нека рекламираме при вас“.

Вие разбрахте ли, че Динко, станал известен благодарение на журналиста Антон Хекемян, който първоначално го прослави, се „надъхал“ да лови бежанци след атентатите в Брюксел? Ако сте разбрали, значи четете Мартин Карбовски. А Карбовски, надушващ гадната история като хиена, надушваща мърша, няма как да не направи материал с Динко. И после хората, информиращи се във Facebook от знайни и незнайни медии, ще се кажат: „Ба, тези бежанци, виж какво стана в Брюксел“. А след това се надъхват като Динко.

Е, вероятно не мога да виня Карбовски, който смята, че представя невидяната гледна точка. Но отговорността на журналиста не е да надъхва хората (кой подготвен, кой неподготвен) да бият други хора (кои виновни, кои невиновни). Много ми е интересно един Динко как ще се изправи срещу въоръжен терорист с бронежилетка, преминал обучение в Сирия.

Гледните точки трябва да се чуват, но ако прекалим (а ние прекаляваме), то ще започнат да ни управляват праволинейните глупаци, които знаят само едно нещо. И не, не говоря за крайните либерали (те се опитват да гледат надълбоко, макар че им липсва твърдост).

Динко не е решение, но типът „Динко“ е най-гласовит. И хората с мнение по средата май стават по-малко, защото са по-безинтересни и не толкова гледаеми.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

Да те е страх, че България не е готова за „Ислямска държава“

България е удобна територия за преминаване на лица от „Ислямска държава“, не сме бронирани срещу атаки, не сме Обетована земя, но засега няма преки данни за заплаха. Засега не сме приоритет на „Ислямска държава“. Иначе сме заплашени толкова, колкото и всички други държави от тероризъм. Това заяви пред bTV експертът Славчо Велков по повод разбитата група към ИД в Македония. Полицията в западната ни съседка задържа деветима души.

Страх ме е от „Ислямска държава“ и близостта на България до територията, овладяна от терористичната групировка. Франция е по-далече, но и Париж стана обект на атаки на екстремисти. „Ислямска държава“ няма нищо общо нито с религия, нито с някакви големи убеждения. Тези, начело на организацията, вярвам, са опиянени от властта и парите.

Вчера от Европейската комисия излязоха с изявление, че страните от Европейския съюз трябва да се вземат в ръце, за да се справят с миграционната криза. И това наистина е така. Всички повтарят как Европа не е подготвена за наплива на бежанци…. А те постоянно прииждат. Идват хора, бягащи от ужасите на войната, загубили членове на семейството си, искащи, най-малкото, живот, в който няма да бъдат убити. А „Ислямска държава“ и различните и подразделения играят съвсем не малка роля във всичко това.

ИД стигна такива размери и граници, че вече може да я наречем държава, без кавичките. Няма да говоря за това кой създаде това чудовище. И без това не знам със сигурност. Европа не знам до колко е подготвена за справяне с опасността от терористични атаки. Факт е, че в Германия голям терористичен акт не е ставал, макар че около 700 германци са заминали да се сражават за ИД. България обаче не мисля, че е подготвена…

Вчера Македония извърши спецоперация по задържането на екстремисти от „Ислямска държава“. Македония е на една крачка от нас, твърде близко до България. В Македония са задържани 9 души. Разбира се, че България не е „бронирана от атаки“, както никоя друга държава от ЕС. Страх ме е обаче, че ДАНС не са толкова кадърни, че да разберат достатъчно рано какво се случва. Страх ме, че като цяло службите ни не са на ниво. Страх ме е, че нямаме техника и кадри, за да се справим.

ИД разполагат структури от типа на НПО и проучват политическата обстановка, лидерите, нагласите и след това нанасят удар, посочи днес Славчо Велков. Е, как да не ме е страх.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.