Архив за етикет: Черноморие

Дай Боже следващата година още по-малко туристи

Миналия месец бяха разпространени снимки във Facebook, на които се виждаше увит в черен найлон кипарис до заведение в Несебър. Дървото ронело иглички върху четири от масите на бизнесмена и му гонело клиентите, написа Любомир Божинов, който публикува снимките в социалната мрежа. Същевременно министърът на туризма Николина Ангелкова призна за 20%-ен спад в туристическия сектор у нас. Има както по-малко руски туристи, така и такива от Европейски съюз, показват статистическите данни.

От първо лице мога да кажа, че в Несебър има туристи, но всички хотелиери и ресторантьори твърдят, че са по-малко от миналата година. От друга страна както Несебър, така и Слънчев бряг имат огромна леглова база, която, предполагам, е трудно да се запълни в един слаб сезон. Българският туристически бранш „успешно“ не успява да се възползва от кризата в Гърция, за да излезе напред. Освен това гърците намалиха цените, за да влеят бързо кеш в бизнеса си, а българите не знаеха как да отговорят – как изведнъж да вдигнат качеството?!

Има редица фактори за неспособността на родния туризъм да се справи със ситуацията – традиционно предлагане на евтини пакети по хотелите, привличащи „евтини“ туристи, неконтролируемо желание за бърза печалба, ниско качество и неприветливо обслужване. Последното обаче е нещо, с което не бива да се примиряваме, но или го правим, или се заричаме да не идваме пак по Черноморието. Ужасно е да се чувстваш като ходещо портмоне, което трябва да бъде изтръскано възможно най-бързо и ефективно. Не може туристът, независимо дали е българин или чужденец, да е постоянно мнителен, защото в противен случай има шанс да го прецакат твърде много. А това, че те цакат за всичко, но по малко, си се примирил.

За този проблем се говори от години. Всички си задават въпроса как така ще се върнат туристите, ако се държиш с тях като с льохмани, които е нужно да бъдат изтърбушени. И въпреки това „бизнесмените“ по морето го правят, правят го и всичките им „квалифицирани“ служители. А да си на почивка и да си мнителен, не е почивка…

Решението на този проблем е всички прецаквачи по морето да фалират. Ще бъде логично и честно. Ще останат само тези, които ще могат да предложат сносно качество с усмивка на уста и добро обслужване. Много се надявам този летен сезон да им е за урок, така че стискаме палци… А, ако не – следващата година, дай Боже, още по-малко туристи.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

Пада и последната барикада: Компрометиране на къмпингуващите по морето

12 протокола на хора, които са секли дърва и са палили огън, са съставени по време на масовите проверки по къмпингите по Южното Черноморие, проведени съвместно от Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), РИОСВ – Бургас и полицейски служители. Николай Пиронков от Изпълнителната агенция по горите обясни пред БНР, че са сезирани от Националната асоциация „Българско Черноморие“. „Отвратително е това, което виждам. Това са чужди територии, върху които са се самонастанили хиляди хора. Ако някой в България мисли, че може да си прави каквото си иска, аз не съм съгласен с това и мога да го докажа. В чужда собственост няма как да пребивава човек, без да има разрешение от собственика“, каза Пиронков.

Браво пазителю на реда! Браво за инициативността, за идеализма, за спазването на закона! Дай Боже повече такива блюстители на правовата държава, които правят истински проверки и организират цели три ведомства, за да хванат наглите нарушители!

Освен иронията по-горе не съм сигурна дали коментара по-долу е нужен. Фактите говорят сами за себе си – по българското Черноморие има нерегламентирано, стихийно и незаконно строителство от години (незаконното в последствие за узаконява). Туризмът страда, защото е продукт на големи амбиции за печалба с краткосрочни инвестиции. Къмпингуващите търсят спокойствие, далеч от разрасналите се курорти, и дори да има такива, които не знаят как да пазят чисто, едва ли те са ГОЛЕМИТЕ НАРУШИТЕЛИ. По-трудно е обаче да се гонят големците. Бедните чиновници могат да си позволят да раздават „ред и законност“, но на по-свои от дребни елементи, били то и изфабрикувани като проблем.

„Ако някой в България мисли, че може да си прави каквото си иска, аз не съм съгласен с това и мога да го докажа“, казва с твърдост в гласа Николай Пиронков. Слушах го по БНР. Смятам, че той определено вярва в това, което казва. Може той и агенцията, за която работи, както и РИОСВ – Бургас и служителите на МВР да изпълняват сигнал по поръчка на неправителствената организация „Българско Черноморие“, но това не значи, че не са избрани правилните хора. Пиронков, вярвам, е от хората които смятат, че къмпингуващите са някакъв род отрепки, некъпани и немити хорица, които предпочитат да се валят в праха, отколкото да си спят като „бял човек“ на легло в хотел. Има такива мнения, познавам подобни хора. В конкретния случай са идеални да се показват по медиите и да пишат статии за гадните къмпингуащи.

За пореден път така се отвлича вниманието от реалния проблем с незаконно строителство. Този път обаче нещата тръгнаха в още по-крайна посока – точно пък къмпингуващите ли, бе…. Но идеята е ясна : „Хайде да компрометираме и последните, които останаха некомпрометираме, за да си свършим работата и построим там онзи хотел“.

Коментарът първоначално е публикуван в Actualno.com.

На море като на море, защо пък не

Няма как да пропусна да се похваля, че бях на море. Тъй като обаче наистина искам да се похваля и хората да не се чудят къде съм била, няма да го направя с профилна снимка във Facebook, а с цял пост в блога ми.

Е, така де, бяхме на море на Смокиня, доволно натъпкани като в дядовата ръкавичка в една каравана. Изкарването беше яко. Морето беше синьо. А дори и времето през по-голямата част беше слънчево.

Разнообразието също беше на лице. Тъй като е твърде скучно само да се печеш, ядеш и евентуално ходиш насам – натам, българското Черноморие ти дава и нещо повече. Например половината от нашата компания хванаха върлуващия по това време вирус. Друго си е да изхвърлиш токсините по всички възможни начини. Какво толкова, прочистваш се. То, по принцип не е голяма изненада да хванеш вирус. Макар и допълнителен бонус, вирусът не е чак толкова изненадващ, тъй като отдавна му се носи славата по морето, на него заедно с хигиената. Иначе изненадата е кой ще хване вирусът. Тук е трилърът. Признавам си, аз не се разболях и ние здравите прекараме една много забавна вечер в ядене и пиене, съвсем уместно проявявайки хумор спрямо болните си спътници. Беше забавно. А, все пак хуморът лекува много неща. Ето, например ние не се разболяхме.

За черноморската хигиена, не знам какво да кажа. Явно някъде му е отпуснала края, за да даде път на споменатия вирус. Иначе, ние освен хигиена, имахме и достатъчно алкохол, което би трябвало да ни спаси. Но уви, само половината.

За тоалетните и баните в къмпинга. Ех, не е като да не са прославени. Когато ходих миналата година там на море, започнах да се възмущавам как имат толкова гадни тоалетни при положение, че мястото е отдадено на концесия и концесионерите би трябвало малко или много да печелят достатъчно, за да хвърлят някакви пари за свестни такива. Е, тази година нямаше учудване. Ние хората свикваме с всичко, пък и честно казано не беше чак толкова лошо. Хайде, какво ще се правим сега. Имаше вода, дори топла, тоалетни съществуваха, макар и без клекало (мръсна дума), жалко, че нямаше крушки, за да покажа с една снимка положението (гаден ми е телефонът, нямам светкавица). Казаха ми, че на Каваците било друго, но ме беше срам да ходя, като нямам ключ за там.

И така. Морето си беше море, слънцето – слънце, пиенето – пиене, а за яденето – попаднах на някакви страхотни хора, които готвеха божествено. Завиждайте. :)

Море Черноморие