Архив за етикет: Четене

Арт гъзария

Много мразя някой да ми каже, че не чета достатъчно. Всъщност не обичам да парадирам, че чета, въпреки че си личи – хо-хо. Чета между другото и книги.

Гадна ми е позьорщината на хайлайф интелектуалците . Глупаво е някой да ми твърде, че е извисен и разбирач.. , защото чете Буковски на пейка пред Народния театър…, или пред който и да е театър.

Една от любимите ми случки наскоро: седи си яка около 18-годишна мацка в градинката на Народния и обяснява на двете момчета/фенове около нея: „Ох, започнах да чета „Петдесет нюанса сиво“, защото всички казват, че е много добра. Нямаше как да не започна да я чета. Но да знаете…. много тъпа книга…изказът е ужасен, имам чувството, че използва само едни и същи думи, а момичето…някаква зубърка дето не изглежда дори добре, от тези типичните, нали знаете….О, наистина тъпа книга. Но аз ще я прочета, не че искам, но нали знаете, че мразя да оставям книги.“ И така се залъгва момичето, запознато с рецензиите за „преди“ и „след“. Какво да й тълкувам, искала, прочела книгата.  Ама аз присъствах на монолог, където защитава реноме на издухана интелектуалка. Ок, може да й е простено, ако е малка.

Мразя някой да гледа отвисоко, защото е прочел „1984“. А бе, хора, толкова ли не ви даде малко тази книга?!

Четенето едно време е било много по-масово, защото е давало неповторим допир с друг свят. Нямало е телевизия, интернет, комикси и прочие. Логично сега четенето на литература не е толкова разпространено по ред причини. Така че, нека не започваме да крещим с патос „Ама хората вече не четат!“. Ами не четат чак толкова, какво му е толкова нелогичното.

Определено съм за четенето и за всякакви инициативи, свързани с него. Смятам, че романите разширяват кръгозора и те правят по-чувствителен.  Обаче елитарните глупаци, пишещи стихове и наричащи останалите лаици, не мога да ги търпя. Сякаш четенето на литература е Apple – носи то имидж, а ако знаеш кой е Камю и си го чел, направо си гъзар.

Препоръчвам – за инициативата „Чети с мен“.